Към ранчото „Бар Джей“ я придружаваха четирима войници: лейтенант Блейк, един сержант и двама доброволци. Успя да получи помощта им в Корпус Кристи — пристанището, в което слезе от кораба от Ню Орлиънс. Споменът за Луизиана върна мислите й назад.
Спомни си как остави бедния кон да забави ход, след като тя и Ейба се бяха измъкнали от Джайлс и от плантацията на Джермънови. Остави изтощеното животно да измине с бавен ход почти целия път до Ню Орлиънс. Пътуването бе дълго и болезнено. След няколко спирания най-накрая пристигнаха, точно когато над града се разпукваше зората.
За щастие Ейба познаваше Ню Орлиънс и настоя тя и Александра да останат при нейни познати в негърския квартал. Там щяха да са в по-голяма безопасност. Едва ли Джайлс щеше да се досети да ги търси там. Къщата беше малка и пренаселена, но на Александра й се стори като рай.
Щом отвориха банките Александра с неохота телеграфира в Ню Йорк да й изпратят пари. Сега Стен Луис със сигурност щеше да тръгне по петите й. Единствената й надежда беше, че щом веднъж напуснеше Ню Орлиънс, Стен Луис и Джайлс Джермън едва ли щяха да успеят да я проследят в огромния Тексас.
И така, тя рискува, поиска пари от банката си и потърси билет до Корпус Кристи, най-близкото пристанище до ранчото „Бар Джей“ в Южен Тексас. Имаше късмет. Една шхуна се готвеше да отплава след три дни, така че имаше достатъчно време да получи парите.
Преди да тръгне, даде на Ейба пари, за да й купи някакви дрехи, като специално й поръча да бъдат подходящи за езда и ботуши. Не посмя сама да тръгне по магазините, да не би да я открият Джайлс или мадам Льоблан.
Ейба отсъства през целия следобед, но накрая се завърна с множество пакети и кутии. Изглежда или не бе пожелала, или не бе успяла да й купи поне една семпла рокля. Всичките рокли бяха луксозни и скъпи, но нямаше време да се пазарува отново, така че Александра поблагодари на Ейба, доволна, че изобщо има някакви дрехи, които да вземе със себе си.
Остави коня и файтона на негърското семейство, което й помогна. На Ейба даде значителна сума пари, с които да успее да отиде на север.
Престоят на кораба й подейства добре. Пътуването беше приятно и спокойно. Свежият, солен въздух прочисти духа й от гнилата влага на умиращия Юг и й подейства като изцеление. Беше в една каюта с няколко жени от Севера, които се бяха отправили към Тексас, за да се присъединят към съпрузите си — войници, намиращи се във форта в Браунсвил. В Корпус Кристи жените щяха да бъдат посрещнати от военен отряд, така че те увериха Александра, че ще бъде много по-безопасно да пътува с тях, вместо да се опитва да наеме несигурни водачи.
Когато пристигнаха в Корпус Кристи, Александра се чувстваше по-щастлива и сигурна, и беше възвърнала до голяма стенем предишното си самочувствие. Сега оставаше да изпълни обещанията, дадени на Олаф и Елинър. Както се очакваше, войниците посрещнаха жените и бяха повече от щастливи да включат Александра в групата си. Имаше няколко каруци, в които да се качат жените, а така също и достатъчно място за куфарите им и за военните доставки, които бяха пристигнали с шхуната. Докато пътуваха към Браунсвил, разположен в края на Тексас, близо до Мексиканската граница, Александра се чувстваше в пълна безопасност. Получи уверенията на майора, че ще й осигури специална охрана, тъй като нямаше да минат през ранчото „Бар Джей“. Четирите дни път към Браунсвил бяха дълги, горещи и прашни, но в замяна на това тя се радваше на компанията на останалите жени и на очевидното възхищение на войниците. Особено внимание към нея проявяваше лейтенант Блейк. Винаги беше близо до нея, за да й помогне и да направи по-удобно пътуването й. Майорът дори му позволи да я придружи до ранчото „Бар Джей“. Александра се чувстваше напълно спокойна в присъствието на лейтенанта.
Изведнъж мислите й се върнаха към настоящето. В далечината съзря кирпичена постройка. Дали това не беше най-сетне ранчото „Бар Джей“? Равнинните прерийни земи й изглеждаха еднакви.
— Това е хасиендата на ранчото „Бар Джей“, мис Александра — заяви лейтенант Блейк, поглеждайки красавицата, която яздеше до него. Съжаляваше, че Александра не отива с останалите от групата към Браунсвил. Но смяташе, че едва ли една толкова красива жена би се задържала дълго в пустошта на Южен Тексас. Тук нямаше нищо, освен полумъртви от глад южняци, които бяха избягали в Тексас след войната и хиляди диви говеда и мустанги. Не, това място определено не беше за такава фина дама като мис Александра Кларк, но решението й да дойде тук беше непоклатимо. Най-сетне бяха успели да я доведат дотук невредима, но ако не пожелаеше да остане, щеше да бъде щастлив да я отведе обратно при другите.