Погледна навън и откри, че денят почти е отминал — скоро слънцето щеше да залезе. Стори й се, че чу някой да се движи отвън, но беше още рано за Ламар или Джейк. Поколеба се, ослуша се, но не чу друг шум. Огледа стаята. Блестеше от чистота. Отметна един кичур коса от потното си лице и вдигна очи към вратата.
Замръзна. На вратата стоеше мъж, който с усмивка на мургавото си лице разглеждаше почти голото й тяло. Беше слаб, облечен в тъмни панталони, високи ботуши, тъмночервена риза, а на врата му, хлабаво завързана, висеше тъмносиня кърпа. Лицето му беше засенчено от периферията на огромно сомбреро. Беше се облегнал на касата на вратата и нахално я оглеждаше с блестящите си черни очи, с ръка поставена близо до револвера, увиснал на бедрото му.
Можеше да бъде описан само с една дума — опасен. Александра се разтреперя и за първи път пожела Джейк да не беше я оставял сама. Този мексиканец я ужасяваше.
— Няма да те нараня, cihca11. Чух за кавалерийския патрул и за хубавата лейди, която са придружили дотук. Такова съобщение може да събуди мъжкото любопитство, нали? А ти си една хубава gringa12, нали? Както виждам, Джейк вече е успял да вкуси от прелестите ти.
— Не знам за какво говорите. Дошла съм да посетя чичо му, Ламар Джермън.
Суровите му, черни очи отново се плъзнаха по тялото й, след това се върнаха към бледото й лице.
— Може би, малката ми, може би, но аз познавам този hombre. Ти си жената на Джейк.
Александра се изчерви силно. Усещаше прекалено силно собствената си голота и похотливите очи на този мъж.
— Ако не възразявате, бих искала да се преоблека. Джейк и Ламар ще се върнат скоро и ако ги изчакате…
— Не съм дошъл при тях, сеньорита. Дошъл съм при тебе, а ти правиш задачата ми по-лесна.
— Е, видяхте всичко, което сте искали да видите. А сега се махайте! — просъска Александра, забравяйки в гнева си за револвера му.
— О, показваш характер! Много хубаво. Допадаш ми. Джейк няма да има нищо против да те сподели с мен. В края на краищата аз споделях Роза с него, докато накрая не я изхвърли.
— Роза ли? — попита Александра, усещайки как в стомаха й се събира студена топка.
— Да, разбира се, Роза. Тя работеше тук като готвачка и прислужница. Беше жена на Джейк за известно време, докато не й се насити.
— Е, не знам нищо за това. Случило се е, преди да дойда и изобщо не ме засяга.
— А трябва да те засяга, cihca. Джейк отне моята жена. Сега аз ще отнема неговата. Тогава ще сме квит.
— Не!
— Говориш прекалено много, малката — рече мексиканецът и тръгна към нея.
Александра отстъпи, като го гледаше войнствено, след това изпищя и се втурна към коридора. Чу как шпорите му задрънчаха, щом я последва. Изведнъж Александра се спъна в една черга и падна тежко на коравия под в голямата стая. Опита се да се надигне с пъшкане, но мексиканецът вече беше я настигнал. Грабна ръцете й, притисна ги високо над главата, след което разтвори краката й и я притисна към пода. Александра продължаваше да пищи. Все някой трябваше да я чуе.
Мъжът зареди цветисти ругатни на мексикански и английски и я удари през лицето.
Със свободната си ръка започна да опипва с опитни движения тялото й, едва прикрито от ризата. Александра се гърчеше под него, опитвайки се да се освободи. Мексиканецът я хвана по-здраво. Ръцете я заболяха, но продължи опитите си го ритне, да го ухапе или одраска.
— Ти си една дива котка, нали, cihca? — дрезгаво рече той. Свободната му ръка се пресегна към токата на колана и започна да я разкопчава. Погледът му не се откъсваше от зелените й, големи очи, пълни с омраза. — Така е по-добре. Харесва ми. Де да можеше и Роза да се съпротивлява така.
Изведнъж в стаята се чуха тихи, отмерени стъпки, но преди мексиканеца да реагира, Джейк каза с нисък, спокоен глас:
— На твое място не бих мърдал, Пекос.
Мъжът над Александра се напрегна, стисна челюсти, но нито един мускул не помръдна. Очевидно беше разбрал колко близо се намира до смъртта, щом видя студените, сини очи на Джейк и черното дуло на четиридесет и петкалибровия револвер, насочен към него.
— Жената, върху която си се качил, е моя. Можеш да продължиш, ако не искаш да излезеш жив оттук.
Александра никога не бе чувала такова мъртвешко спокойствие в нечий глас. Тя също не помръдваше, защото се боеше, че Джейк може да застреля и нея, ако му дадеше само и най-малкия повод. Мъжът над нея се промени напълно. Вече не беше толкова сигурен, макар да чувстваше кипящия в него гняв.