— Нямам желание да умирам, gringo. Само исках да взема това, което по право ми принадлежи.
— Приеми, че отиваш по дяволите, ако го направиш. А сега много бавно, много спокойно хвърли пистолета си ето тук и не се опитвай да хитруваш.
Александра лежеше и наблюдаваше мъжете, почти без да вярва на очите си. Наистина ли ставаше така? Нима мъжете наистина разрешаваха проблемите си с оръжие? Къде беше законът? Мъжът бавно, внимателно измъкна револвера си от кобура и го метна в краката на Джейк.
— Добре. Дотук добре, Пекос. А сега внимателно измъкни ножа и не забравяй, че мога да те застрелям много бързо. Онзи нож, който държиш в десния си ботуш.
Мексиканецът се намръщи, но започна бавно да движи ръката си към ботуша си. Нима наистина този мъж имаше и нож, освен пистолета? Александра не можеше да повярва в диващината на тази страна. След секунда сребристото острие проблесна за миг пред очите й, преди да бъде хвърлено до револвера.
— Така е добре. Може би все пак ще те оставя жив, Пекос. Стани бавно, много бавно. Внимавай да не докосваш моята жена повече. Не искам вече никой мъж да докосва тази жена.
— Нито пък аз — промърмори мексиканеца, докато бавно се изправяше над Александра.
— Алекс, не мърдай, докато не ти кажа — заповяда Джейк. Знаеше, че мексиканеца е хитър и опасен. Не искаше да сграбчи Александра, за да се защити. Това можеше да доведе до смъртта й. — За твое сведение, Пекос, Роза дойде тук, за да търси работа. Сама поиска да влезе в леглото ми. Аз просто й направих услуга.
— Разбира се, gringo, а ти я наричаш…
— Никак не я наричам. Казвам ти фактите. Тя се върна при семейството си. Нека сложим край на тази история. Вече е приключена. Както виждаш, живея с друга жена. Роза е твоя. Нека приключим дотук.
— Може би за теб е лесно да забравиш, hombre, но аз съм мъж, а Роза е моята годеница.
— Махай се, Пекос. Не искам повече да виждам в „Бар Джей“ нито теб, нито твоите amigos. Искам да приключа с тази история. Роза не значи нищо за мен. Тя е твоя. Ако те убия, няма да успееш да се порадваш дори на малките наслади, които предлага.
Мексиканецът почервеня и с мъка се сдържа да не нападне Джейк, докато бавно излизаше от стаята. Спря на вратата, обърна се и погледна първо Александра, а след това Джейк.
— Не сме свършили, gringo. Ти обезчести Роза. Няма да го забравя. Пак ще чуеш за нас.
След това изчезна така бързо, както се беше появил.
Джейк бързо отиде до вратата и изчака известно време, за да се убеди, че си е тръгнал. Александра предпазливо стана от пода и се загърна с едно индианско одеяло. Щом тропотът на конските копита заглъхна в далечината, Джейк прибра револвера си в кобура и бавно се върна при Александра. Сините му очи я гледаха сурово. Спря пред нея, дръпна одеялото от раменете й и го хвърли настрана. Все още беше облечена само в ризата си. Цялата беше в прах и мръсотия от следобедното чистене, но въпреки това непокорно вирна брадичка.
— Това ли е всичко, което носиш, Алекс? — попита Джейк.
— Беше горещо. Чистих в кухнята — започна тя, усещайки как гневът й се надига след отминалата опасност. — Каза, че ще бъда сама. Този мъж искаше да ме изнасили!
Джейк се изсмя с дрезгав глас.
— Проститутката си е проститутка. Може би в публичния дом си можела да стоиш без дрехи, но в моя дом трябва да си облечена прилично, скъпа.
— Е, това облекло беше подходящо за чистене. Не мога да чистя, облечена в атлаз и коприна, нали? Изглежда си забравил, че не съм предполагала, че ще заема мястото на Роза, онази мексиканска кучка. Не съм блудница…
Джейк я зашлеви, а звукът от шамара проехтя няколко пъти като изстрел в стаята, преди да заглъхне.
— Роза не е кучка. Единствената кучка тук си ти. От теб могат да се очакват само неприятности и нищо друго.
Александра се опита да го издере с ноктите си. Яростта туптеше в главата й, пред очите й всичко изглеждаше червено и горещо. Искаше да му причини болка, така както той я беше наранил и както винаги я беше наранявал. Но Джейк беше бърз и хвана китките й, изви ръцете й назад и я дръпна към себе си, така че гърдите й се притиснаха в тялото му.
— Ще правиш каквото ти казвам, Александра. Ти ми принадлежиш — навъсено рече той, усещайки как чувствата му се разпалват в отговор на треперещото й тяло, притиснато към него.
— Не! Никога няма да ти принадлежа, звяр такъв! — извика Александра и се опита да го ритне.
Джейк изруга, вдигна я на ръце и излезе от стаята. Отнесе я в спалнята си, ритна с крак вратата и се запъти към леглото. Хвърли я върху него и заговори:
— Ти си моя, Алекс, и добре го знаеш. Ще ти го докажа още веднъж, след като паметта ти е толкова къса.