Ламар остана до нея, продължавайки да се усмихва, без да може да откъсне очи от съвършеното й тяло, което роклята разкриваше толкова съблазнително. Не беше чудно, че Джейк е луд по нея — наистина беше изключителна красавица. Бузите й се бяха зачервили, а в очите й се забелязваше промяна. Изглеждаха уморени, а движенията и бяха забавени, почти сънени. Явно Джейк отново бе правил любов с нея. Поклати глава, като си мислеше, че тази млада жена едва ли щеше да оцелее, ако племенникът му продължаваше постоянно да я вкарва в леглото си. Но не изглеждаше нещастна. Какво ли всъщност изпитваше към Джейк? Не знаеше, но можеше да прочете всички признаци на задоволеност по хубавото й лице. Но всъщност жените никога не бяха обвинявали Джейк в липса на мъжественост.
— Не знам какво да правя с вечерята — заговори Александра, прекъсвайки мислите на Ламар.
— Какво, мила?
— Вечерята. Джейк ми каза да сготвя, но не можах да намеря нищо. Всъщност нямам много опит в готвенето, но Джейк настоя, така че…
— Сигурен съм, че всичко ще е наред. Тук сме свикнали да ядем почти всичко. Преди в кухнята работеше една мексиканка, но след като Джейк се върна от Ню Орлиънс, тя напусна — изведнъж осъзна, че думите му съдържат неизречен намек. Джейк спеше с Роза, но когато се върна, не й обръщаше никакво внимание, така че тя напусна. Оттогава в хасиендата цареше бъркотия, но нямаха нито време, нито желание да се занимават с чистене.
— Имаш предвид Роза?
Ламар кимна неспокойно.
— Предполагам, че Джейк ти е казал за онзи мексиканец, Пекос — продължи Александра.
— Да, каза ми.
— Грешката не беше моя — отбранително рече тя.
— Разбира се. Нашите каубои и бандитите на Пекос не се обичат много. Изглежда, че не могат да устоят нито на говедата, нито на жените ни. Но нека това не те безпокои, Александра. Можем да се справим с Пекос и неговите hombres.
— Добре, Ламар. Няма да се безпокоя.
— Добре. Джейк ще дойде след минута. Можеш да сервираш, ако искаш. Тъкмо се миеше, когато влизах.
Александра кимна и се върна в кухнята. Изсипа боба в една голяма купа и го отнесе на масата. Сложи сушеното говеждо и чашите с кафе. Привършваше, когато Джейк влезе в стаята.
Изгледа я от главата до петите и се ухили.
— Дали тази рокля няма да е по-подходяща за някоя проститутка от Ню Орлиънс? Значи си тръгнала да се забавляваш, а не да работиш, нали?
Александра се изчерви силно.
— Ако това е най-доброто, което си донесла, ще трябва да потърсим нещо по-подходящо.
Александра му обърна гръб, решена да не се поддава на гнева си.
— Започвай да ядеш, Джейк — намеси се Ламар. — Споровете пречат на храносмилането.
След първата хапка двамата мъже първо погледнаха изумени към Александра, после се спогледаха и направиха гримаса. Чуха се странни звуци, щом започнаха да дъвчат. Александра ги изгледа озадачено.
Изведнъж двамата скочиха и хукнаха навън. След малко се върнаха, като се смееха сърдечно. Александра погледна първо единия, после другия с още по-озадачен вид. Какво ставаше?
Ламар заговори пръв, след една голяма глътка кафе, с която изплакна устата си.
— Ммм, изми ли боба, Александра? Махна ли камъчетата и бучиците пръст?
— Не — погледна го с изненада Александра. — Джейк ми каза да го сложа във вода и да го варя дълго. Това е всичко, което направих.
— Ха, дори не съм си представял, че си толкова глупава, та да не го измиеш. Нямаш ли капчица разум? — разгорещено попита Джейк, след това отново се разсмя. Ламар се присъедини към смеха му.
Това беше прекалено! Александра погледна двамата мъже, чувствайки как с всяка секунда гневът й нараства. След това се изправи. Изгледа Джейк с блестящите си, зелени очи.
— Не знам нищо за готвенето. Вече ти казах. Ще се науча, но няма да успея, ако някой не ми помогне. Ако искаш прилична храна, по-добре си намери някой, който знае да готви. Аз… аз… — гласът й секна за миг, но после отново набра сила. — Не знам как да готвя и ти го знаеш. Отивам да си легна. Можеш да правиш каквото искаш с тази помия — завърши тя и понечи да излезе от стаята.
— Александра! — спря я студеният глас на Джейк.
Тя се поколеба за миг, после се обърна. Очите му приличаха на два твърди сини кристала върху загорялото му лице. Александра се втренчи в него, чувствайки как вътрешно кипи от гняв. Вече бе видяла подобно изражение на лицето му при спречкването с мексиканеца. Беше способен да бъде безмилостен.
— Какво? — попита го тя с твърд глас.
— Изхвърли този боб. Измий нов и го сложи да ври. Утре ще трябва да ядем нещо. Тази вечер ще минем със сушено говеждо. И сложи малко сол и сушено месо в боба.