При тези думи Александра опита да се покрие, но кракът му грубо затисна ръката й. Изстена от болка.
— Не още, красавице моя. Не съм ти се нагледал.
— Моля те, върви си. Просто ме остави сама — рече Александра, Чувствайки как студът, започнал със смъртта на Олаф, прониква в цялото й тяло.
— А сега ме изслушай. Изслушай ме внимателно! Ще се оженим на другия ден след погребението на Олаф Торсен, защото няма друг почтен мъж, който би се омъжил за тебе. Всички биха очаквали и биха търсили девственица. А ти, мила, вече не си.
— Махай се! Махай се, животно такова — просъска тя, надигайки се леко, щом силата и гневът й започнаха да се завръщат.
— Сега си тръгвам, щом искаш — иронично се усмихна той, — но помни, че си моя, Александра, и никога не го забравяй.
При тези думи той пресече стаята, отключи вратата и тихо я затвори след себе си.
Александра нещастно се сви върху килима, но сълзите на облекчението не идваха. Вече не можеше да плаче, не можеше да чувства нищо. От студения й гняв се роди решителност.
— Не, Стентън Луис — каза си тя на глас, — все още не познаваш жена си. Няма да бъда твоя, нито сега, нито в бъдеще! Никога няма да се омъжа за тебе, нито за някой друг мъж! Не и по този начин.
ЧАСТ ПЪРВА
ДЪЛБОКОТО СИНЬО МОРЕ
Първа глава
Александра Кларк седеше сгушена в малката си каюта на борда на миризливата рибарска шхуна „Шарлот“. Гледаше как мъждукащата газена лампа се полюшва от движението на кораба и се чудеше дали кошмарът, който беше преживяла през последните няколко дни, се е случил в действителност.
С някакво странно хладнокръвие, породено от смъртта на Олаф и изнасилването й от Стен, тя реши проблемите по пътуването безпристрастно и удачно. Хитроумно успя да изтегли голяма сума от банката, след което се зае с търсенето на транспорт до Ню Орлиънс. Не беше лесно, особено за толкова кратко време, но за нейна изненада братовчедите й и Стен Луис не я следяха, както беше очаквала. Отдаваше го единствено на това, че те сигурно си мислеха, че тя няма да стори нищо, преди да е минало погребението, изцяло отдадена на скръбта си, а след това щеше да бъде твърде късно да направи каквото и да било. Но сърцето й беше сякаш окаменяло. Не можеше да скърби за стария си приятел, но можеше и беше длъжна да изпълни даденото обещание.
За нещастие трябваше да бърза и това я принуди да наеме тази ужасна малка рибарска шхуна, но нямаше как да купи билет за редовния параход. Наложи се да плати на неприятния капитан Съли голяма сума, за да го убеди да направи този извънреден рейс до Ню Орлиънс. От самото начало капитанът предизвикваше у нея неясно безпокойство, но Александра пренебрегна подозренията си, подчинена единствено на желанието си да се измъкне от Ню Йорк. А сега й се искаше да беше обърнала повече внимание на усещанията си.
От момента на пристигането й на кея започнаха неприятностите. Капитан Съли настояваше, че носи прекалено много багаж. Тя възрази, че му е платила щедро да превози нея и вещите й. Най-накрая капитан Съли взе Александра и куфарите й на борда, но след дълги спорове, мърморене и клетви. Каютата й едва стигаше за нея самата, камо ли за багажа й. Наложи се да се задоволи само с един куфар в каютата си — този с парите и личните й принадлежности. Останалият й багаж бе струпан върху палубата на шхуната и тя сериозно се съмняваше, че някога ще успее да премахне отвратителната миризма на риба, с която се беше напоил. Но беше готова да се примири дори с това, ако не беше самият капитан.
След като отплаваха надолу покрай брега и слънцето изгря в началото на първия ден, Александра почувства нужда от свеж въздух и излезе от каютата си. Щом се качи на палубата, бързо осъзна какво чувства сама жена на една шхуна със съмнителен капитан и събран от кол и въже екипаж. Моряците бяха мръсни и дрипави и приемаха пътуването по-скоро като ваканция, отколкото като работа. Само по себе си това беше достатъчно, за да се чувства неспокойна, но скоро капитанът остави управлението на шхуната на хората си и се насочи към нея. Лесно можа да разчете похотта и явно изразеното желание върху обветреното лице на моряка, а също и намеренията му, щом постави ръцете си върху кръста й. Отблъсна го и избяга надолу. Прекара остатъка от този ден и следващите два в каютата си. Заключи вратата и я подпря с куфара си. В определени часове й оставяха вода и храна отпред, винаги придружени от кикота на помощник-готвача.
Макар шхуната да продължаваше курса си надолу, покрай брега, още от първия ден моряците обръщаха малко внимание на работата си и все повече и повече се отдаваха на пиянство, дебелашки шеги и непрестанни подмятания по адрес на пътничката, която се крие в каютата си.