— Ще хапнем във фургона — каза Джейк, като закопча пистолета си и грабна шапката си.
— Ами Александра?
— Може да дойде по-късно при нас и Куки ще може да я научи на нещо.
Ламар кимна.
— Мога да изчакам малко. Имам да свърша някои работи и след това ще я доведа. Сигурно скоро ще се събуди.
— Добре. Съгласен съм. Между друго, дали Роза не е оставила някоя дреха. Алекс има нужда от нещо подходящо.
— Ще видя дали мога да намеря нещо.
— Добре.
Джейк сложи шапката си и излезе.
Слънчевата светлина изпълваше стаята, когато Александра се събуди от дълбокия сън. Веднага застана нащрек. Спомените от предишния ден нахлуха в съзнанието й. Обърна се. Джейк беше излязъл! Почувства странна пустота от отсъствието му. Стана. Сигурно беше някъде наблизо, очакващ да й даде разпорежданията си за деня, така че трябва да бъде облечена и готова, щом се върне.
Бързо наплиска лицето си с вода, облече костюма за езда и обу ботушите си. Макар с тях да беше горещо, тялото й щеше да бъде напълно скрито, което определено се налагаше в присъствието на Джейк.
Къщата беше някак странно тиха. Излезе от стаята и се огледа любопитно. Отиде в кухнята. Някой бе свалил боба от огъня. Изглеждаше добре. Внезапно почувства глада, който гризеше стомаха й. Взе една паница и лъжица, сипа си от боба и започна да яде. Оказа се изненадващо вкусен. А може би беше толкова гладна, че всичко би й се видяло вкусно.
Чу някакъв шум. Александра вдигна глава и видя, че Ламар идва към нея. С изненада откри, че много прилича на Джайлс и почувства как тялото й автоматично се напряга. Дали Джайлс и Стен я търсеха? Не би им позволила да я открият, но дали ролята й на любовница на Джейк беше по-добра от онова, което й предлагаха другите двама? Размислите за положението й само я накараха да се почувства нещастна и смутена.
— Изглеждаш отпочинала тази сутрин, Александра — каза Ламар, щом се приближи до нея. В ръцете му имаше някакъв пакет.
Александра се усмихна.
— Наспах се добре. Какво носиш?
— Мисля, че тези дрехи ще ти станат. Роза ги е оставила. Това са селски женски дрехи и са подходящи за тукашните горещини. Джейк и аз мислим, че в тях ще ти е по-удобно в хасиендата.
— Така ли? — възкликна заинтригуваната Александра. Значи Роза е носила тези дрехи.
Развърза пакета и видя една бяла селска блуза и пъстра пола. Бяха напълно подходящи, макар да не беше привикнала към такъв тип дрехи. Нищо че са били на Роза. Можеше да чисти и готви с тях, без горещината да й пречи. Всъщност искаше да носи нещо удобно и практично. Вдигна глава към Ламар и му отправи красивата си, сладка усмивка. Ламар също й се усмихна в отговор.
— Идеални си, благодаря ти. Веднага ще се преоблека.
— Сега нямаме време — спря я Ламар.
— Защо? Мислех, че трябва да почистя останалата част от хасиендата. Определено има нужда от чистене.
Ламар поклати отрицателно глава.
— Джейк иска да отидеш до пасбището. Там е Куки. Джейк иска преди всичко да се научиш да готвиш.
— Пасбището ли? А кой е Куки?
— Ще ти обясня по пътя — отвърна Ламар. — Просто ела с мен. Ще яздим дотам. Така ще е най-добре.
Александра неуверено погледна коня, който й беше избрал Ламар.
— Това е мустанг — обясни той. — Скитат на стада из Тексас, но тази кобила е обяздена. Мисля, че ще ти хареса, защото е дребна и яка. Съжалявам, но нямаме женски седла.
— Мога да се справя и с обикновено седло, ако не яздим прекалено бързо.
— Добре.
Ламар й помогна да се качи на коня и скоро бяха на път. Имаше някакво вълшебство в тези земи — толкова свободни и открити. Докато яздеха, откри, че те й харесват все повече и повече. Ламар не проявяваше нетърпение. Двамата яздеха един до друг. Бяха оставили конете, без да ги пришпорват. Топлото слънце светеше в лицето й, а въздухът беше чист и свеж. Да, тук човек можеше да се почувства свободен. Само че всъщност тя не беше свободна.
— Александра, знам, че всичко това ще ти се стори странно, особено що се отнася до Джейк. Бих искал да кажа, че не одобрявам начина, по който Джейк се отнася към тебе. Но и двамата сте големи и не смятам, че трябва да се намесвам. Но съм любопитен за твоята история. Как стана така, че попадна тук и какво знаеш за майката на Джейк?
Александра въздъхна.
— Историята ми е малко необикновена, но мисля, че трябва да я чуете — и му разказа цялата си одисея, пропускайки само моментите, които биха смутили и двамата.
Когато свърши, Ламар беше разбрал някои неща много добре, но други му се сториха съвсем неясни. Ако онова, което казваше, беше истина, тя бе богата жена от добро семейство. Защо тогава Джейк се отнасяше към нея като с уличница?