Плъзна се в леглото и я притегли към себе си. Този път Александра не се противеше. Огънят между тях се разгоря и избухна в яростни пламъци.
Двадесет и първа глава
Александра добави още няколко подправки към врящата в желязното котле вода. Беше разгневена. Ядосваше се на самата себе си колко слаба беше! Колко податлива! Трябваше да се досети, че отношението на Джейк към нея няма да се промени. Облада я по-нежно от обикновено, с по-голяма страст и тя му се остави — наистина го канеше при себе си. Но след като се възползва от нея, той се облече и я заряза като най-обикновена проститутка. Луда за връзване!
Тъкмо изпираше един парцал в кофа с вода, за да почисти кухнята, когато чу цвилене на кон. Погледна през прозореца и видя един мустанг, завързан пред хасиендата. Отиде в голямата стая.
В центъра на стаята стоеше млада мексиканка с ръце на кръста. Носеше селски дрехи, подобни на облеклото на Александра. Едрите й, млади гърди изпъваха бялата блуза, а тъмните кръгове около зърната прозираха под тънкия плат. Мексиканката я изгледа високомерно.
Смутената Александра направи още няколко крачки, след което спря.
— Мога ли да ви помогна? Търсите ли някого?
Лицето на жената се изкриви от злоба.
— Намерих тази, която търсех, кучко!
— А, разбирам — усмихна се спокойно Александра. — Ти сигурно си Роза.
— Предполагам, че той ти е казал за мен.
— Е, Пекос…
— Пекос! Нямам предвид онзи глупак. Имам предвид Джейк.
Александра учудено повдигна вежди, а очите й леко проблеснаха.
— Джейк ли?
— Да, Джейк, моят мъж, кучко. Дойдох да те видя. Пекос каза, че си тук.
— Не съм изненадана. Той се опита да ме изнасили, както сигурно знаеш. Предполагам, че това те засяга.
— Да те изнасили ли? Ха! Не би пожелал една малка, кльощава gringa, като теб. Нито пък Джейк. Ти си го омагьосала, нали? — попита Роза. Очите й се присвиха. Пристъпи по-близо до Александра.
— Да съм го омагьосала? Роза, не бъди глупава — Александра се забавляваше от гнева на мексиканката и това само я разяри още повече.
— Иначе защо ще те пожелаят?
Александра сви рамене. Не проявяваше особено желание да обсъжда двамата мъже с Роза. Все пак беше интересно да види една от бившите любовници на Джейк. Тази беше хубава, сладострастна и млада, може би шестнадесетгодишна. Трябваше да признае, че Джейк има добър вкус, като си спомни красивата мадам Льоблан и съблазнителната Керълайн.
— Виж — заговори Роза, като направи още една крачка към нея. — Джейк ми принадлежи. С него имахме една кавга. Напуснах го и отидох при Пекос, като при нов мой мъж, но го направих, само за да накарам Джейк да ревнува. Той е мой. Разбираш ли?
— Е, и? — сви рамене Александра.
— Е, и! Искам да си тръгнеш. Да се махнеш. Върви си! Махай се от Тексас, преди да съм ти издрала очите!
Александра се разсмя снизходително.
— Слушай, Роза — спокойно рече тя. — Аз съм тук и ще остана колкото искам. Нито ти, нито някой друг може да ми заповядва какво да правя. И още нещо. Джейк вече не е твой мъж!
Очите на Роза се разшириха от ярост. Без предупреждение се хвърли към Александра, хвана я за косата, опитвайки се да я ритне, да я издере, да забие ноктите си в нея. Но Александра беше придобила известен опит в Ню Орлиънс и също знаеше някои номера.
Затъркаляха се по пода, блъскаха се в мебелите, нанасяха си удари, разкъсваха дрехите си. Роза се биеше като котка, решена да отмъсти, да обезобрази Александра и по този начин да я направи непривлекателна за мъжете, които я харесваха. Свирепо сграбчи дългата й златиста коса и я заскуба, докато накрая Александра не я удари в лицето.
Роза се надигна на колене, а черните и очи хвърляха светкавици.
— Значи малката gringa може да се бие. Изненадана съм, но това няма значение. Ще те убия! Чуваш ли, ще те убия?
— Чувам, малка кучко, но ако отново те хвана тук, ще те довърша със собствените си ръце. А ако те забележа около Джейк, ще те наредя така, че никой мъж повече няма да те погледне — изсъска Александра, а гърдите й тежко се издигаха и спускаха.
Роза държеше разкъсаната си блуза и дишаше тежко. След това изведнъж пусна разкъсаните краища, разкривайки заоблените си гърди с тъмни, твърди зърна. Притича покрай Александра и излезе навън.
Александра се обърна и видя как Роза се хвърля на гърдите на Джейк, и се вкопчва в него с ридания.
Александра срещна погледа на Джейк и се изчерви от развеселеното му изражение. Ламар стоеше настрана от групата и не проявяваше особено желание да вземе участие в препирнята.
— Твоите думи значат ли, че не искаш да ме делиш с никого, Алекс? — попита Джейк, като отблъсна Роза настрани.