— Джейк? — намеси се Ламар, нетърпелив да предприеме нещо.
— Трябва да ги отблъснем. Ако подгонят стадото сме загубени. Ламар, предупреди каубоите, които са на пост. Кажи им да са готови, в случай че не успеем да спрем крадците. Ще взема тези мъже и ще се опитам да ги спра. Вземи Александра с теб. Не искам да я оставям сама.
— Не! Искам и аз да участвам. Мога да стрелям — заинати се Александра, която не искаше да я пренебрегват.
— Проклятие, Алекс. Върви с Ламар. Няма да те взема с мен.
— Не, идвам с теб — каза тя и отново възседна мустанга си.
Джейк я погледна втренчено, но нямаше време за спорове.
След няколко минути приближиха стадото. Всички спряха конете си. Животните изглежда чувстваха надвисналата опасност, тъй като пръхтяха изплашени. Александра се стремеше да се придържа към Джейк. „Тези мъже няма да се измъкнат лесно, ако решат да си играят с нервите на Джейк“ — помисли си тя, наблюдавайки суровия му, строг профил.
Погледът й се върна към крадците на добитък, които се приближаваха. Препуснаха в галоп, щом видяха, че Джейк ги очаква. Когато наближиха, Александра веднага разпозна водача им — Пекос. Искаше да си отмъсти? Или го правеше от омраза? Бандитите спряха конете си на няколко фута от каубоите на Джейк. Пекос бавно се приближи с мустанга си.
— Gringo, да не си дошъл да ни поздравиш?
— Какво правиш в „Бар Джей“, Пекос? Мисля, ме ти казах да стоиш надалеч.
— Останаха някои неуредени въпроси между нас — отвърна той, наблюдавайки нахално Александра.
— Няма какво да уреждаме.
— Така ли? Ха, това твоето стадо ли е? Много е хубаво. Готово е за път. Говедата са нервни, verdad13? Искат да тръгват. Ако изведнъж се чуе някакъв звук или пък някой случайно гръмне насред стадото…
— Не ме заплашвай, Пекос — твърдо го прекъсна Джейк.
— Да те заплашвам? Аз? — невинно попита Пекос, като разтвори ръце с дланите нагоре.
— Взимай момчетата си, Пекос и веднага се махайте от земята на „Бар Джей“! Не се връщайте, защото следващия път няма да се измъкнете толкова лесно.
— С удоволствие. Дошли сме само за малката сеньорита. Ще я вземе за известно време, за да разчистим старите сметки. После ще я върнем, само че ще е малко употребявана — каза Пекос и се разсмя гърлено. Хората му се разсмяха с него, а гласовете им прозвучаха грубо и дрезгаво във вечерния въздух.
Александра седеше спокойно на седлото си, а лицето й не показваше нищо. Не трябваше да показва страх, независимо какво щеше да се случи с нея или какво щеше да направи Джейк. Беше преживяла доста премеждия. Щеше да преживее и тази нощ.
— Започваш да ме ядосваш, Пекос — каза провлечено Джейк и плъзна ръка към револвера си.
— Така ли? Не мога да те разбера, gringo. Просто дойдох за тази жена — отвърна Пекос и ръката му също се насочи към оръжието му.
— Тази жена е моя, Пекос.
— Аха, значи искаш да се биеш, hombre?
Изведнъж светът сякаш избухна в един ад от стрелящи оръжия, ругаещи мъже и скачащи коне. Александра чу вика на Джейк:
— Бягай при Ламар, Алекс! Предупреди останалите.
Александра обърна коня си. Край нея ездачите падаха от мустангите си, само за да се включат пеша в боя, тъй като двете групи се бяха смесили в една задъхана, бореща се отчаяна маса. Не можеше да различи Джейк, нито да разбере колко са убитите и ранените. Пришпори коня си. Трябваше час по-скоро да се отдалечи от мястото на сражението, да отиде до неспокойното стадо и да предупреди останалите.
Препусна в галон до кухненския фургон и спря рязко мустанга пред него.
Куки изскочи с пушка в ръце.
— Господи, мис Александра, помислих, че идва някой от бандитите. За малко да ви застрелям.
— Куки, къде е Ламар?
— При стадото.
— Трябва да предупредя другите. Крадците са Пекос и бандитите му. Бият се с Джейк и каубоите. Не знам какво… О-о, не! Виж! Плевните горят. О, Куки!
Тъмната нощ внезапно се озари от ярката светлина на пожара, горящ близо до хасиендата. Александра почувства как гневът се надига в гърдите й. Значи Пекос беше довел две групи — една за хасиендата и една за стадото.
— Какво ще правим, Куки?
— Вижте, мис, Джейк ще се погрижи за онези бандити. Вие ще предупредите Ламар, а аз ще дойда с вас. След това ще видим какво може да се направи за хасиендата, ако вече не е твърде късно.
Александра и Куки разказаха на Ламар какво ставаше. После се отправиха към хасиендата. Не посмяха да се приближат много. Куки провери пистолета на хълбока си, след това измъкна пушката от кобура на седлото си. Кимна на Александра и двамата хукнаха към хасиендата, като се снишаваха. Плевнята, оборът и пристройките вече горяха, но Александра с облекчение видя, че хасиендата все още е невредима. Притичаха съвсем близо до хасиендата. Отвътре се носеха силни гласове. Александра понечи да хукне натам, твърдо решена да спре бандитите, но Куки я хвана за ръката и грубо я дръпна в сянката.