— Не можете просто така да влезете вътре, мис Александра — прошепна той на ухото й. — Ще ви застрелят. Вижте, отпред са завързани само три мустанга, значи бандитите вероятно са само трима. Изкарали са и каруцата. Хващам се на бас, че са искали да откарат плячката с нея. Не смятат, че ги грози някаква опасност. Сега просто трябва да ги причакаме. Не можем да се втурнем вътре. Можете ли да стреляте?
— Да — прошепна Александра и взе пушката в ръка.
— Добре. Аз ще пазя предната врата. Вие ще следите вратата на кухнята. Щом излязат, ще ги пипнем.
Александра притича зад хасиендата, след като се убеди, че Куки е заел позиция зад каруцата, близо до предната врата. Около вратата на кухнята нямаше друго прикритие, освен старият кладенец. Александра се сви зад него, подпря пушката на кладенеца и се прицели в кухненската врата.
Изведнъж чу острото щракване на петле на пушка. Звукът се разнесе съвсем близо до лявото й ухо. Съвсем близо! Студеното стоманено дуло на пушката докосна бузата й.
— Не трябва да си играеш с оръжието, chica — чу се нечий силен глас. — Някой ден може да се нараниш лошо. А сега би ли хвърлила пушката в кладенеца, ако обичаш? — гласът изгуби веселите си нотки и стана суров и заплашителен — Веднага!
Александра нямаше друг избор. Бавно повдигна пушката, докато се прекатури в кладенеца. Чу се дрънченето й в стените на кладенеца, последвано от цопване във вода.
— Благодаря, сеньорита. А сега стани и тръгни бавно пред мен към вратата на кухнята — заповяда бандитът. Александра се подчини. Щом стигнаха до вратата, мъжът почука тихо на прозореца. След миг друг ухилен мексиканец отвори вратата.
Дръпна Александра вътре и прекара грубите си длани нагоре-надолу по ръцете й. Тя се опита да се изскубне, но бандитът само я стисна по-здраво и я повлече към голямата стая. Там имаше още един мексиканец. Приближи се бавно към нея, докато единият от бандитите държеше пушката си насочена към нея, а другият я притискаше към себе си. Ръцете му я галеха по раменете, разголени от изрязаната блуза.
Александра не искаше да показва признаци на страх. Погледна смело бандита, който стоеше пред нея. Усещаше миризмата на тялото му — воня, наслоена от многото седмици без сапун и вода. Бандитът се ухили, свали широкото си сомбреро, разкривайки черната си, мазна коса.
Черните му, блестящи като въглени очи, похотливо огледаха тялото й.
— Радваме се, че се присъединихте към нас, сеньорита. А сега, бихте ли извикали на вашия приятел отвън да хвърли оръжието си и да се присъедини към малката ни компания?
— Никога! — Александра сви юмруци.
— О! Значи искате да го видите как умира?
Зави и се свят. Но какъв друг избор имаше? Извика на Куки, който неохотно хвърли револвера си и влезе вътре с вдигнати ръце.
— А сега, muchachos14, ще се позабавляваме — каза водачът на хората си и се ухили на Александра. — Толкова много неприятности, chica, за да те отведем при Пекос. Не мислиш ли, че трябва да получим награда?
— Не! Вие сте луди. А скоро ще бъдете мъртви. Джейк и Ламар идват насам.
— Едва ли, хубава gringa. Тази нощ Пекос ще им осигури малко работа.
— Грешите… — започна Александра, но изпищя от болка, понеже бандитът, който я държеше, неочаквано я ощипа по гърдата. Александра яростно го ритна по пищяла. Бандитът изпусна ръцете й. Тя се обърна към него и го заудря с юмруци.
Водачът им изруга, сграбчи я и жестоко я удари два пъти през лицето. Силните удари бързо я укротиха. От ъгълчето на устата й потече струйка кръв. След това бандитът я повлече към кухненската маса. Заповяда на хората си да завържат Куки. Те го направиха, като го оставиха така, че да може да гледа какво става.
Главатарят запрати с широк замах приборите на пода и хвърли Александра върху масата. Тя се замята, опитвайки се да се освободи, но другите двама бандити се втурнаха да му помагат. Единият хвана ръцете й и ги вдигна над главата й. Другият я хвана за глезените и ги притисна към масата, така че краката й да са разтворени. Александра изпищя и се замята отчаяно върху твърдите дъски. Бандитите просто се ухилиха, показвайки почернелите си от тютюна зъби. Александра потръпна от отвращение и отново започна да вика за помощ.
Главатарят отново я удари. Кръвта потече още по-силно от разранените й устни. Почувства соления вкус на кръвта, която течеше в устата й. Спря да пищи, тъй като гърлото я заболя от виковете. Отново се опита да се измъкне от ръцете, които я държаха, но сега усилията й бяха по-слаби.