— Кат, Кат, Кат!
В другия край на линията Кат най-накрая спря да крещи, за да си поеме дълбоко въздух.
— Да. Съжалявам. Но този пълен идиот каза, че няма да ме пусне да се върна в Биг Сайпръс още два дни! Всъщност имаше наглостта да ме изблъска настрана, когато се опитах да мина с джипа си покрай него. Какво точно става?
В Итън се надигна смъртоносна ярост при мисълта, че някой от тях е наранил Кат.
— Ранена ли си?
— Какво? Не, не беше нищо особено. Той просто продължи да ми повтаря да звънна вкъщи, за да разбера какво не е наред. Е, какво става, Итън?
Той й разказа за атаката над Мари, алфа предизвикателството и за правилото, че никой от тях нямаше право да идва или да напуска територията на прайда. Кат започна да ругае и въпреки всичко, Итън се разсмя.
— Кат, това са думи, които си мислех, че дори не знаеш.
Настъпи мълчание, след което Кат попита:
— Наистина ли искаш в момента да обсъждаме грубия ми език?
Забавният момент отмина и алфата в Итън пое командването.
— Не, не искам. Ето какво искам да направиш. Могат ли онези бандити да чуят разговора ни?
— Не — отвърна тя. — Всъщност се върнах при джипа, докато говорехме. Какво става?
— Трябва ни някой безпристрастен. Може би Джак. Нуждаем се от свидетел, който не е член на някоя от групите, опитвали се в миналото да поемат командването над земите на прайда.
— Джак, човекът — тигър? Същият, който Бастиян познава? — гласът на Кат секна, когато спомена името на любимия си. — О, Господи, Бастиян. Когато открие, че съм позволила сестра му да бъде нара…
Итън изръмжа.
— Аз съм единственият виновен и ще понеса всяко наказание, което той поиска. Но повярвай ми, никой, който я докосне дори с нокътя на пръста си, няма да доживее.
Отново настъпи тишина, преди Кат да зададе следващия си въпрос:
— Никога не съм те чувала да говориш така. Какво точно става между теб и Мари?
Итън се обърна към стола, на който седеше Мари, увита с одеялото от леглото. В същия този момент тя вдигна глава и отвърна на погледа му, сякаш почувствала, че я вика. Изпитваше болка, дори само докато я гледаше, бе толкова красива — като оживяла картина пред очите му, изпълнена с живот и грация.
Беше я предал и може би никога нямаше да я заслужи.
— Итън? — Гласът на Кат в ухото му го върна обратно към по-неотложните въпроси.
— Намери Джак — повтори той. — Искам неутрален наблюдател. Те ще бъдат принудени да го пуснат вътре. Имаш по-малко от двадесет и четири часа, Кат. Дай най-доброто от себе си.
— Ще го намеря — обеща тя. — Ако чуеш Бастиян…
— Мари не успя да се свърже с него или с жреца. Когато успее, ще му предам да ти се обади.
Той почти можеше да усети опита на Кат да се съсредоточи върху това, което трябва да направи.
— Добре. Обади ми се, ако можеш. Ако Джак е някъде по Източното крайбрежие, ще го доведа тук.
— Знам, че мога да разчитам на теб. Кат Фиеро, винаги си била една от най-силните в прайда, дори преди да откриеш способността си да се преобразяваш.
— Итън, грижи се за нея вместо мен. Сега тя ми е като сестра.
Той погледна към Мари отново.
— Кат, ще я закрилям с цялото си същество.
Когато Итън прекъсна разговора, повтори обещанието си, превръщайки го в клетва.
— С цялото си същество.
Няколко часа по-късно, Мари се опитваше да се събуди от тъмния и ужасяващ кошмар, в който една мечка се бореше с пантери, а странни гущероподобни същества и човеци зовяха алигатори, които се хранеха с плътта на победените. Тя рязко се изправи на дивана, на който спеше, осъзнавайки, че няма къде да открие гадател на сънища, за да разтълкува съня й. Беше уловена в една борба между противоположни хищници и нежната й дарба да лекува, не би била от никаква помощ за Итън.
Наблюдаваше го как стои пред масата в слабо обзаведената щабстая. Освен дивана, на който тя най-накрая беше задрямала, имаше само още няколко стола и голяма маса, покрита с графики и документи, която завършваше обзавеждането в просторната стая. Той наричаше това кабинет, но тя беше влизала във военната стая в двореца и тази тук беше като нейна близначка. Итън усети, че тя го наблюдава и обърна златните си очи към нея. Топлият му поглед я прикова на място и открадна дъха й.
Беше прав, когато спомена, че привличане е неподходяща дума, с която да опише ставащото между тях. Ако привличането представляваше самотно пламъче в огнище, това тяхното беше пожар. Ад от бушуващо желание. Нямаше никакво разумно обяснение за случващото се, но същевременно то придаваше смисъл на целия свят.