— Итън, Итън, Итън.
Той затвори очи, за да се съсредоточи върху усещането за нея и нежната й, копринена кожа, която се търкаше в неговата. Мекотата й приветстваше твърдостта му. Мари се изви под него и той почувства настъпването на оргазма й. Когато свърши, тя заби зъбите си в рамото му.
Усещането от зъбите й, предизвика пантерата в него и тя изрева от удоволствие и одобрение. Итън усети как тялото му се стяга и се втвърдява повече, отколкото беше предполагал, че е възможно. Светът напълно излезе извън оста си и нещо вътре в него се пречупи. Избухна в нея, свършвайки толкова мощно, че извика, докато горещите струи сперма се изливаха от него дълбоко в утробата й.
Когато най-накрая се срина до нея, имаше нужда от около минута, за да си спомни как се диша. Омекналият му член, бе все още в нея. Лежеше там, замаян и не искаше нищо повече от това да заспи до тази жена и после да се събуди вътре в топлината на тялото й. Мисълта го накара да се усмихне, но изведнъж някаква нежна, охлаждаща влага отвлече вниманието му — и предизвика у него усещането, че над главата и тялото му ръми. Той примигна и като отвори очи, мигновено дойде на себе си.
От Мари отново струеше енергия — блестяща светлина, която я озаряваше в сребристо синьо и я обгръщаше както, когато се беше излекувала. Само дето този път изглежда бе призовала дъжд. От тавана му.
Мари изплува от вълните засищащо удоволствие и задоволство, когато Итън я повика.
— Мари? Океанско момиче? Изглежда имаме малко неочаквана промяна на времето — каза Итън. Гласът му беше пълен със смях и тя отвори очи, за да провери какво го беше развеселило толкова. Капка вода изпръска носа й и тя ахна, седна в леглото и се огледа наоколо озадачена.
Валеше. Вътре. Повдигна ръка, за да почувства дъждовните капки и осъзна още нещо. Тя сияеше.
— Ох! Аз съм виновна — изпъшка Мари.
Итън се засмя силно и я издърпа обратно в прегръдката си.
— Някак си се досетих, с атлантските неща и всичко останало — промърмори той в ухото й. — Очарователно е, но може би трябва да го спреш, преди да се намокри леглото?
Тя почувства как по лицето й плъзва топлина и се изчерви.
— Разбира се.
Беше въпрос само на миг концентрация, за да спре водата, която неволно бе канализирала. След това насочи вниманието си към собствената си същност и сиянието по кожата й се изгуби.
— Съжалявам. Аз никога… никога не съм правила това. Несъзнателно да призовавам вода. Не знам как… — Тя спря бърборенето, когато случайно й хрумна нещо. — Истина е, че силни емоции могат понякога да освободят способностите ни, така че може би причината е страстта? Трябва да си запиша това.
Ръцете на Итън се стегнаха около нея.
— Имам по-добра идея, моя красива ученолюбивке. Защо не запишеш всичко по-късно? Онова нещо с адреналинната реакция, за която ми каза по-рано, дъждът, сиянието. Всичко.
Той се усмихна и в усмивката му се четеше самодоволен мъжки триумф.
— И гледай да напишеш името ми правилно в частта със „страстта, предизвикваща дъжд“, нали? И-т-ъ…
Тя го бутна по гърдите, усмихвайки се неохотно.
— Мисля, че ще запомня името. Със сигурност го използвах доста пъти тази нощ.
Той се обърна по гръб, издърпвайки я със себе си и тя почувства пениса му да се втвърдява до крака й.
— Как е възможно това? Способен си да се възбудиш отново толкова скоро заради двойствената си природа ли? — запита тя.
— Не, всичко е заради теб — отвърна той, преплитайки пръсти в косата й. — Защо не видим още колко пъти можеш да извикаш името ми?
Тя го целуна, докато не остана без дъх и после надигна глава.
— Много си арогантен.
— Да, такъв съм — съгласи се лениво той. — Но може би този път ще извикаш гръмотевична буря.
Итън се преобърна и я остави под себе си, и за дълго време бе всичко друго, но не и ленив.
Итън стоеше пред прозореца и наблюдаваше невероятната гледка на „Биг Сайпръс“. Първият топъл блясък на зората докосна върха на дърветата и ги покри с панделки от светлина с позлатени краища, като подаръци, чакащи да бъдат отворени от нетърпеливи деца.
Сравнението го отведе към мисли за децата в прайда, които гледаха на него като на модел за подражание — модерният шейпшифтър, който се съюзи с други шейппифтъри, хора и сега дори с атланти. Мъжът, който се опитваше да работи заедно с тях в полза на общите цели и срещу общите врагове.
Какво щеше да стане, ако умът на Травис работеше като този на Фелън? Какво, ако планираше да превземе прайда от Итън и да се съюзи с вампирите? Органос беше мъртъв, но никога не отнемаше много време преди да се появи друг кръвопиец, който да запълни празнината.