Той прекъсна рязко думите й и златистият му поглед се заби в нея, когато се намръщи.
— Никога отново не искам да те чувам да го казваш. Без значение дали си в леглото ми или на хиляди мили разстояние, все още си моя. Дори не си помисляй да забравяш това.
Тя се опита да се усмихне.
— Все още си такова нацупено котенце, ми амара. Мислех, че до сега съм укротила малко от тази арогантност.
— Никога опитомен — каза той с дрезгав глас. — Но винаги твой.
Тя почувства сълзи да изпълват очите й.
— Но аз трябва да замина. Отговорностите ми… не мога да изоставя храма, дори някаква част от мен да го иска.
Той я дръпна в прегръдката си.
— Колкото и да ми се иска, никога не бих поискал да зарежеш задълженията си. Ако някой може да разбере отговорността, това съм аз. Но някак си помага да знам, че някаква част от теб мисли за това. За мен.
Бяха обсъждали въпроса многократно, но и двамата знаеха колко невероятно щеше да е Посейдон някога да му позволи да влезе в Атлантида. Може би в някой момент от бъдещето. Със сигурност не сега.
— Давам ти думата си, Итън от Флорида — зарече тя, влагайки цялата си любов в погледа, който му отправи. — Ще намерим начин.
— Ще намерим начин — повтори той. — Аз също ти давам своята дума. Обичам те, океанско момиче. Спомняй си го всеки път, когато погледнеш този пръстен.
Мари погледна надолу към безупречния диамант на лявата си ръка. Символ на обещание, беше казал той, когато й го даде предишната нощ. Трепет на любопитство я накара да се запита как диамантът щеше да резонира със скъпоценните камъни в храма и каква песен можеше да изпее Ерин заради него. Със сигурност толкова красив камък, който съдържаше обещание за безкрайна любов, можеше да изпее мощно лечение.
— Отново виждам изражението на учен — каза той. — Какво е проникнало в тази прекрасна глава?
Докато смехът буботеше в гърдите му, опрени в нейните, тя погледна нагоре, за да открие златистите очи, пълни с желание. Блещукаща сребристосиня светлина заискри и се уви около нея. Тя се отпусна обратно на леглото, дърпайки го със себе си.
— Имаме цял ден, моя красива, свирепа пантеро — каза Мари, повдигайки лице за целувките му. — Имаш ли идея как можем да го прекараме?
Той я целуна с бавно умение и нежност, докато тя не се задъха под него.
— О, имам една или две идеи — провлачено отговори Итън и погледна нагоре към тавана. — Мислиш ли, че трябва да взема чадър?
Само след миг стаята се огласи от силния й смях.
Заедно, обеща тя безмълвно, щяха да се опълчат смело, без значение каква опасност можеше да крие бъдещето. Любовта и смехът щяха да им помогнат да преодолеят всяка пречка. Шейппшифтърът беше намерил своята жена и тя най-накрая бе пристигнала у дома.