Да. Беше непоносимо да остане в Цюрих и да си представя как Тереза живее сама в Прага.
Но колко дълго щеше да го измъчва съчувствието? Цял живот? Цяла година? Или месец? Или пък само една седмица?
Откъде можеше да знае? Как можеше да провери?
В часовете по физика всеки ученик може да извършва опити, за да се увери в правотата на една или друга научна хипотеза. Но човекът, понеже живее само един живот, няма никаква възможност да провери една или друга хипотеза чрез опит и по тази причина никога няма да узнае дали е трябвало, или не да последва зова на чувствата си.
С тези мисли в главата Томаш отвори вратата на апартамента си. Каренин се хвърли радостно към лицето му, тъй че направи по-лек мига, в който се изправиха очи в очи с Тереза. Желанието да се хвърли в прегръдките й (желание, което бе почувствал още когато се качваше в колата си) бе изчезнало без следа. Струваше му се, че двамата стоят един срещу друг сред снежна равнина и зъзнат.
17
От първия ден на окупацията руски военни самолети кръжаха по цяла нощ над Прага. Томаш беше отвикнал от шума на тежките мотори и сега не можеше да заспи.
Въртеше се до спящата Тереза и си спомняше едни нейни думи, казани преди много време в някакъв безсъдържателен разговор. Говореха си за неговия приятел З. и тя заяви: „Ако не бях срещнала теб, сигурно щях да се влюбя в него.“
Още тогава нейните думи бяха потопили Томаш в странна меланхолия. Просто той изведнъж си бе дал сметка, че е само една случайност, дето Тереза обича него, а не приятеля му 3. Че освен осъществената й любов с Томаш в царството на възможностите съществува безкрайно множество неосъществени любови към други мъже.
Всички смятаме за немислимо, че голямата любов на живота ни може да бъде нещо леко, нещо безтегловно; вярваме, че любовта ни е това, което е трябвало да бъде; че без нея животът ни не би бил нашият живот. Струва ни се, че навъсеният Бетовен със страховитото си косище свири своето „Es muss sein!“ за нашата голяма любов.
Томаш си спомни Терезината реплика за приятеля му З. и констатира, че от голямата любов на неговия живот не се дочува никакво „Es muss sein!“, а по-скоро „Es könnte auch anders sein“: можеше да бъде и иначе.
Седем години по-рано в болницата в града, където живееше Тереза, случайно се бе появил пациент с комплицирано мозъчно заболяване, заради което бяха повикали за спешен консулт главния лекар, шефа на Томаш. Но главният лекар случайно бе получил пристъп от ишиас, не можеше да се движи и бе изпратил в провинцията на свое място Томаш. В града имаше пет хотела, но Томаш случайно бе отседнал тъкмо в онзи, където работеше Тереза. Случайно преди отпътуването на влака му бе останало малко свободно време и той бе отишъл да поседи в ресторанта. Тереза случайно се бе оказала на работа по същото време и масата на Томаш случайно се беше паднала в нейния район. Шест отделни случайности бяха нужни да добутат Томаш до Тереза, сякаш противно на неговото желание.
Беше се върнал в Чехия заради нея. Едно тъй съдбоносно решение се опираше на една тъй случайна любов, че никога не би било взето, ако преди седем години шефът на Томаш не бе получил пристъп от ишиас. И тази жена, това въплъщение на абсолютната случайност, лежи сега до него и диша дълбоко в съня си.
Беше късна нощ. Томаш усети, че започва да го боли стомахът. Това често му се случваше, когато беше притеснен и потиснат.
Един или два пъти дишането и мина в леко похъркване. Томаш не можеше да открие у себе си и капка съчувствие. Единственото, което чувстваше, беше болката в стомаха и отчаянието от завръщането.
Втора част
Душа и тяло
1
Би било глупаво от страна на автора да се опитва да внуши на читателя, че героите му наистина са съществували. Те не са родени от майка от плът и кръв, а от едно или две знаменателни изречения или от една първична ситуация. Томаш се роди от изречението „Einmal ist keinmal“. Тереза се роди от куркането на черва.
Когато за първи път престъпи прага в жилището на Томаш, вътрешностите й започнаха да куркат. В това няма нищо чудно — не беше обядвала, не беше и вечеряла, само късно сутринта на гарата беше изяла един сандвич, преди да се качи на влака. Цялото й съзнание бе заето с дръзкото й пътуване и тя бе забравила, че трябва да се храни. Но онзи, който не мисли за тялото си, лесно става негова жертва. Беше страшно да стои лице в лице с Томаш и да чува силния глас на вътрешностите си! Идеше й да се разплаче. За щастие след десет секунди Томаш я прегърна и тя успя да забрави за звуците, които издаваше стомахът й.