2
И така, Тереза е рожба на ситуация, която брутално разбулва непримиримия дуализъм на тялото и душата, този основен принцип на човешката същност.
Някога, в праисторически времена, човекът се вслушвал удивен как в собствените му гърди отекват ритмични удари и не можел да проумее какво е това. Не можел да се отъждестви с нещо тъй чуждо и непознато, каквото е тялото. Тялото било за него клетка, а вътре в нея имало нещо, което гледало, слушало, страхувало се, премисляло и се удивлявало; онова, което оставало след приспадането на тялото, била душата.
Днес, разбира се, тялото не е вече загадка: ние знаем, че това, което тупти в гръдта ни, е сърце, а носът е краят на един маркуч, който стърчи навън от тялото, за да отвежда кислород до белите дробове. Лицето не е нищо друго, освен командно табло, с което са свързани всички механизми на тялото: храносмилането, зрението, слухът, дишането, мисленето.
От мига, в който човек е станал способен да назове всяка част от тялото си, то го притеснява по-малко. Ние знаем още, че душата не е нищо друго, освен дейност на сивото мозъчно вещество. Дуализмът на тялото и душата е завоалиран с научни термини и днес ние можем весело да му се надсмиваме като на някакъв старомоден предразсъдък.
Но стига само човек да е лудо влюбен и в същото време да е принуден да слуша куркането на собствените си черва, и единството на душата и тялото, тази лирическа илюзия на научния век, светкавично се разсейва.
3
Тереза се мъчеше да види под обвивката на своето тяло себе си. Това бе причината да се застоява пред огледалото. И понеже се страхуваше майка и да не я хване по време на тези съзерцания, те имаха привкуса на таен порок.
Не суета я теглеше към огледалото, а удивление от това, че вижда своето „аз“. Забравяше, че всъщност вижда само горната палуба на физиологичните си механизми. Струваше й се, че съзира своята душа, която й се разкрива в чертите на лицето. Забравяше, че носът й е само край на маркуч, отвеждащ кислород до белите дробове. Намираше, че той изразява точно характера й.
Гледаше се в огледалото дълго и на моменти се дразнеше, че разпознава върху лицето си чертите на своята майка. Тогава се втренчваше в образа си още по-настойчиво и се опитваше със силата на волята да се абстрахира от майчината си физиономия, да я изличи, за да остане на лицето и само онова, което е тя самата. Когато успееше, преживяването беше опияняващо: душата й излизаше на повърхността на тялото като войнство, което се втурва от трюма, изпълва цялата палуба, размахва ръце към небето и пее.
4
Тереза не само приличаше външно на майка си, но на мен понякога ми се струва, че животът и не бе нищо друго, освен едно продължение на майчиния й живот — приблизително както траекторията на билярдната топка е продължение на движението, направено от ръката на играча.
Къде и кога се бе зародило онова движение, от което по-късно бе произлязъл животът на Тереза?
Може би в мига, когато нейният дядо, пражки търговец, бе започнал да възхвалява гръмко красотата на своята дъщеря, майката на Тереза. По онова време тя беше на три или четири годинки и той й разправяше, че приличала на Рафаеловата Мадона. Четиригодишната бъдеща майка на Тереза запомни добре това и когато след години седеше на чина си в гимназията, вместо да слуша учителя, си мислеше на кои картини прилича.
Когато и дойде времето за женене, имаше деветима обожатели. Всички коленичеха в кръг около нея. Тя стоеше по средата им като принцеса и не знаеше кого да избере: единият беше по-хубав от другите, вторият по-забавен, третият — по-богат, четвъртият — по-спортен, петият — от по-добро семейство, шестият й рецитираше стихове, седмият бе обиколил целия свят, осмият свиреше на цигулка, а деветият беше най-мъжествен от всички. Но и деветимата коленичеха еднакво и имаха едни и същи мазоли по коленете.
Накрая тя избра деветия, и то не защото беше най-мъжествен от всички, а защото когато се любеха и тя му шепнеше в ухото „Внимавай, моля те, внимавай много!“, той нарочно не внимаваше и се наложи тя да се омъжи за него на бърза ръка, защото не успя да намери навреме лекар, който да и направи аборт. Така се роди Тереза. Многочислената рода се стече от всички краища на страната, накачули се край кошчето и заохка и заахка. Майката на Тереза не охкаше и не ахкаше. Тя мълчеше. Мислеше за останалите си осем кандидати и всички те й се струваха по-добри от деветия.
Също като дъщеря си и тя обичаше да се гледа в огледалото. Един ден установи, че край очите си има безброй бръчки, и си каза, че бракът й е лишен от всякакъв смисъл. После срещна един немъжествен мъж, който вече имаше зад гърба си няколко финансови злоупотреби и два развода. Майката на Тереза мразеше любовници с мазоли на коленете. Изпитваше бясно желание тя самата да коленичи. Коленичи пред мошеника и напусна дъщеря си и мъжа си.