Най-мъжественият мъж се превърна в най-тъжния мъж. Толкова беше тъжен, че всичко му стана безразлично. Навсякъде приказваше на висок глас какво мисли, докато накрая комунистическата полиция, шокирана от безцеремонните му приказки, го арестува, осъди и прати в затвора. Изгониха Тереза от апартамента, запечатаха го и тя замина при майка си.
Наскоро след това най-тъжният мъж умря в затвора, а майката с мошеника и Тереза се установи в едно малко предпланинско селище. Пастрокът на Тереза работеше в някакво учреждение, а майка й беше продавачка в магазин. Тя роди още три деца. После един ден пак се погледна в огледалото и установи, че е стара и грозна.
5
След като констатира, че е изгубила всичко, тя започна да търси виновника. Виновни бяха всички: първият й съпруг, мъжествен и нелюбим, защото не я беше послушал, когато бе шепнала в ухото му да внимава; вторият й съпруг, немъжествен и любим, който я бе замъкнал от Прага в малкия град и сменяше жените като носни кърпи, тъй че тя постоянно се измъчваше от ревност. Беше се оказала безпомощна и пред двамата си съпрузи. Единственото живо същество, което й принадлежеше и не можеше да й избяга, заложникът, който можеше да плати за всички останали, беше Тереза.
Пък и в края на краищата може би наистина именно тя бе виновна за майчината си съдба. Тя, тоест абсурдната среща на сперматозоида на най-мъжествения с яйцеклетката на най-красивата. В тази съдбовна секунда, наречена Тереза, бе стартирал маратонът на майчиния й съсипан живот.
Майката постоянно обясняваше на Тереза, че да бъдеш майка, означава да жертваш всичко. Думите и звучаха убедително, тъй като бяха подплатени с преживяното от една жена, изгубила всичко заради детето си. Тереза слушаше и вярваше, че най-голямата ценност в живота е майчинството и че майчинството е велика саможертва. Ако майчинството е олицетворение на Саможертвата, то ориста на дъщерята е Вината, която никога не може да бъде изкупена.
6
Разбира се, Тереза не знаеше нищо за нощта, в която майка й бе шепнала на ухото на баща й да внимава. Чувството за вина, което изпитваше, беше неопределено като първородния грях. Тя правеше всичко, за да го изличи. Майка й я спря от училище и от петнайсетата си година и тя започна да работи като келнерка. Всичко, което изкарваше, даваше на майка си. Беше готова да прави какво ли не, само и само да заслужи обичта й. Поддържаше домакинството, грижеше се за братчетата и сестричката си, по цяла неделя чистеше и переше. Жалко, защото беше най-способното момиче в класа. Искаше й се да се изкачи по-нагоре, но в малкото градче по-нагоре за нея нямаше. Тя переше, а встрани до ваната лежеше разтворена книга. Тереза отгръщаше страниците й и по тях капеше вода.
В техния дом не съществуваше свян. Майка й се разхождаше из стаите само по бельо, понякога без сутиен, а през летните дни и чисто гола. Пастрокът на Тереза не се разхождаше гол, обаче не пропускаше да влезе в банята всеки път, когато тя беше във ваната. Веднъж Тереза се заключи в банята заради него, а майка и вдигна скандал: „Ти за каква се мислиш? Какво си въобразяваш? Че ще те изяде ли?“
(Тази случка ясно показва, че у майката на Тереза омразата към дъщерята взимаше връх над ревността към съпруга. Вината на дъщеря и беше безпределна и обемаше в себе си изневерите на съпруга й. Желанието на Тереза да се еманципира, упорството и да си извоюва известни права — да речем, да се заключва в банята бяха за майката по-неприемливи от евентуалния сексуален интерес на мъжа й към заварената му дъщеря.)
Една зимна вечер майката се разхождаше гола на запалена лампа. Щом я видя, Тереза се втурна да пусне пердето, за да не видят майка й от отсрещната къща. Майката се разсмя зад гърба й. На другия ден й дойдоха на гости приятелки: една съседка, една колежка от магазина, една учителка от кварталното училище и още две или три жени — редовната компания. Заедно с шестнайсетгодишния син на една от жените Тереза влезе за малко в стаята. Майката не пропусна случая да разкаже как предната вечер дъщеря й се постарала да опази голотата й от чужди погледи. Тя се смееше, смееха се и жените. Накрая майката каза: „Тереза не иска да се примири с факта, че човешкото тяло пикае и пърди.“ Тереза пламна, но майка й продължи: „Има ли нещо лошо в това?“ И веднага си отговори сама, като се изпърдя звучно. Жените до една се разсмяха.