Композиран е като музикално произведение. Човек, воден от чувството за красота, превръща едно случайно събитие (музиката на Бетовен, смъртта на гарата) в мотив, който оттам нататък остава вплетен в музикалната композиция на неговия живот. Човекът се връща към този мотив, повтаря го, видоизменя го, транспонира го също както композиторът разгръща темата на своята соната. Ана би могла да се самоубие и другояче. Но мотивът за гарата и смъртта, този незабравим мотив, преплетен с раждането на любовта, я е привличал в съдбовния миг на отчаяние с мрачната си красота. Без дори да съзнава, човек и в мигове на най-черна безнадеждност композира своя живот по законите на красотата.
Тогава не бива да упрекваме романа, че робува на тайнствени съвпадения и случайности (като срещата на Вронски, Ана, перона и смъртта или срещата на Бетовен, Томаш, Тереза и коняка), но справедливо можем да упрекнем човека, че в своя делник той е сляп за такива случайности и тази слепота лишава живота му от измерението на красотата.
12
Насърчена от птиците на случайностите, които се бяха слетели към раменете й, Тереза, без да каже нищо на майка си, взе една седмица отпуск и се качи на влака. Често отиваше до тоалетната да се гледа в огледалото и да моли душата си да не напуска нито за миг в този решителен ден от нейния живот палубата на тялото й. И както се гледаше, внезапно се стресна: бе усетила дращене в гърлото си. Нима щеше да се разболее в този съдбовен ден от своя живот?
Но вече нямаше път назад. Тя се обади на Томаш от гарата и когато той й отвори вратата, червата и започнаха страшно да куркат. Беше я срам. Сякаш в стомаха и се беше свряла нейната майка и се кискаше там, за да опорочи срещата й с Томаш.
В първия миг Тереза реши, че той ще я изгони заради тези неестетични звуци, но вместо това той я прегърна. Тя му беше благодарна, че не обръща внимание на куркането, и затова го зацелува страстно, а пред очите й падна пелена. Не беше изминала и минута от влизането й, и те се любеха. Тереза викаше. Вече имаше температура. Беше се разболяла от грип. Краят на отвеждащата кислород до белите и дробове тръба беше запушен и зачервен.
После Тереза дойде в Прага за втори път с тежък куфар, в който бе побрала всичките си вещи. Беше решена никога вече да не се връща в малкия провинциален град. Томаш я покани у тях едва за следващата вечер. Тя преспа в един евтин хотел. На другата сутрин занесе куфара си в гардероба на гарата и после цял ден се скита из Прага с „Ана Каренина“ под мишница. Вечерта позвъни у Томаш, той й отвори, а тя не изпускаше книгата, сякаш бе входен билет за Томашовия свят. Тереза си даваше сметка, че няма никакъв друг пропуск, освен този едничък нещастен билет, и й се плачеше. За да не се разплаче, се разприказва, разбъбри се на висок глас, заливаше се от смях. И Томаш пак я прегърна още щом прекрачи прага и се любиха. Тереза потъна в мъгла, сред която не се виждаше нищо и само отекваха нейните викове.
13
Да, не беше въздишка, нито стенание, беше същински вик. Тереза викаше толкова силно, че Томаш извръщаше глава от лицето й. Имаше чувството, че гласът й, звучащ до самото му ухо, ще спука тъпанчетата му. Виковете на Тереза не бяха израз на чувственост. Чувствеността е максимална мобилизация на сетивата: човек наблюдава напрегнато партньора си и се вслушва във всеки издаден от него звук. Викът на Тереза, напротив, се стремеше да заглуши сетивата, зрението, слуха. Викаше самият наивен идеализъм на нейната любов, която искаше да бъде отрицание на всички противоречия, на дуализма между душата и тялото, а може би и на самото време.
Дали очите й бяха затворени? Не, но тя не виждаше нищо, беше ги вперила в празния таван. На моменти мяташе буйно глава насам и натам.
Когато престана да вика, тя заспа сгушена до Томаш и цяла нощ го държа за ръката.
Още като осемгодишна заспиваше, стиснала едната си ръка с другата. Представяше си, че държи любимия, мъжа на своя живот. И ако сега стискаше насън ръката на Томаш тъй настойчиво, ние можем да я разберем: тя се бе подготвяла и тренирала за това още от детството си.
14
Едно момиче, което, вместо да се стреми „към нещо по-възвишено“, е принудено да разнася бира на пияниците, а в неделя да пере мръсните дрехи на братята и сестра си, успява да натрупа в себе си голям запас от виталност, за какъвто хората, следващи в университетите и прозяващи се над книгите, не могат и да сънуват. Тереза беше чела повече от тях, беше научила за живота повече от тях, но никога нямаше да узнае това. Онова, което отличава образования човек от самоукия, не е количеството знание, а различната степен на виталност и самочувствие. Въодушевлението, с което Тереза се хвърли във водовъртежа на живота в Прага, бе едновременно хищно и крехко. Сякаш тя непрекъснато очакваше един ден някой да и каже: „Не ти е тук мястото! Връщай се откъдето си дошла!“ Цялата й жажда за живот висеше на един-единствен косъм: гласа на Томаш, който преди време бе призовал навън плахо спотаената в недрата на тялото й душа.