Тереза постъпи на работа във фотографската лаборатория, но това не я задоволяваше. Искаше сама да снима. Приятелката на Томаш, Сабина, й даде да види три-четири албума на прочути фотографи; после се срещнаха в едно кафене и Сабина й разясни над разтворените албуми кое е неповторимото в техните фотографии. Тереза я слушаше с мълчалива съсредоточеност, каквато рядко някой учител вижда върху лицата на своите ученици.
Благодарение на Сабина тя проумя родството между фотографията и живописта и започна да кара Томаш да ходят на всички изложби, които се организираха в Прага. Скоро й се удаде да отпечата в илюстрованото списание свои собствени снимки и един ден напусна лабораторията и се нареди сред професионалните фотографи на списанието.
Същата вечер отидоха с приятели да отпразнуват повишението й в един бар, където танцуваха. Томаш изпадна в лошо настроение и понеже Тереза настояваше да й каже какво има, най-накрая вкъщи той си призна, че я е ревнувал от свой колега, с когото бе танцувала.
— Кажи, наистина ли ревнуваше? — повтори Тереза поне десет пъти, сякаш й бе съобщил, че е станала лауреат на Нобелова награда, и тя не можеше да повярва.
После го прегърна през кръста и затанцува с него из стаята. Това не бяха модните танци, които бе демонстрирала преди час на дансинга в бара. Беше някакъв селски танц, буйно подрипване, при което Тереза размахваше крака до тавана, правеше големи тромави подскоци и влачеше Томаш насам и натам.
За нещастие скоро след това самата тя почна да ревнува и нейната ревност не беше за Томаш Нобелова награда, а бреме, от което той щеше да се избави едва кратко време преди смъртта си.
15
Маршируваше покрай басейна гола с множество други голи жени. Томаш беше отгоре, в един окачен под свода на къпалнята кош, крещеше им, караше ги да пеят и да приклякат. Когато някоя изпълнеше упражнението лошо, той я застрелваше.
Иска ми се да се върна още веднъж на този сън: той не се бе превърнал в кошмар за Тереза от мига, когато Томаш бе стрелял за първи път. Сънят бе страшен от самото начало. Да марширува гола с останалите голи жени бе за Тереза въплъщение на самия ужас. Докато живееше при майка си, тя нямаше право да се заключва в банята. С тази забрана майка й искаше да каже: твоето тяло е като другите тела; ти нямаш никакво право на свян; нямаш никакво основание да криеш нещо, което бездруго съществува в милиарди екземпляри. В майчиния й свят всички тела бяха еднакви и маршируваха в безкрайна колона. От детинство голотата беше за Тереза олицетворение на задължителната униформеност на концлагера; олицетворение на унижението.
А имаше и нещо по-ужасно в самото начало на съня: всички жени пееха! Не стига, че телата им бяха еднакви, еднакво принизени, не стига, че бяха просто издаващи звук бездушни механизми, ами на всичко отгоре тези жени ликуваха от участта си! Ликуваща солидарност на бездушни твари! Жените бяха щастливи, че са отхвърлили баласта на душата, смешната гордост, илюзията за собствената си уникалност; бяха щастливи, че не могат да бъдат различени една от друга. Тереза пееше заедно с тях, но не от щастие. Пееше от страх, че ако не пее, жените ще я убият.
Но какво означаваше това, че Томаш стреляше по тях и те падаха една след друга мъртви в басейна?
Жените, ликуващи поради своята еднаквост и неразличимост, всъщност празнуват предстоящата си смърт, която ще доведе тяхната еднаквост до абсолют. Следователно изстрелът е само благополучна кулминация на мъртвешкия им марш. Това обяснява защо след всеки изстрел на пистолета жените започваха да се смеят радостно и докато трупът бавно потъваше, те запяваха по-високо.
А защо именно Томаш беше онзи, който стреляше, и защо искаше да застреля и Тереза?
Защото именно той бе пратил Тереза сред тях. Това се опитваше да каже този сън на Томаш, след като Тереза не можеше да му го каже сама. Тя бе дошла при него, за да избяга от майчиния си свят, където всички тела бяха еднакви. Беше дошла при него, за да стане нейното тяло уникално и незаменимо. Но ето че сега той бе поставил отново знак за равенство между нея и другите: целува ги всичките еднакво, еднакво ги гали, не прави никаква, ама никаква разлика между тялото на Тереза и другите тела. И по този начин я отпраща обратно в света, от който тя бе искала да избяга. Праща я да марширува гола с други голи жени.