16
Сънищата й можеха да се групират в три цикъла. Първият, в който вилнееха котки, бе израз на житейските й страдания; вторият показваше в безброй вариации картината на нейната екзекуция; третият пък описваше живота й след смъртта, където унижението й се превръщаше във вечно състояние.
Тези сънища не се нуждаеха от дешифриране. Обвинението, което те отправяха към Томаш, беше толкова недвусмислено, че единственият възможен отговор от негова страна бе да мълчи и с наведена глава да гали ръката на Тереза.
Освен красноречиви, тези сънища бяха и красиви. Тази подробност е убягнала на Фройд и той не се спира на нея в своята теория на сънищата. Сънят не е само послание (евентуално закодирано), но и естетически акт, игра на въображението, ценна сама по себе си. Сънят е доказателство, че фантазията, копнежът по неосъщественото са сред най-силните потребности на човека. Именно защото е красив, сънят е коварен и опасен. Ако не беше красив, човек бързо щеше да го забрави. Но Тереза неизменно се връщаше към своите сънища, повтаряше си ги мислено, превръщаше ги в легенди. Томаш живееше, обладан от хипнотичната магия на мъчително-прекрасните Терезини сънища.
— Тереза, любима, къде бягаш от мен? Та ти сънуваш всеки ден смъртта, сякаш наистина искаш да си отидеш… — говореше й той.
Двамата седяха в една винарна. Беше ден. На власт отново бяха разумът и волята. Капка червено вино пълзеше бавно по стъклото на чашата. Тереза отвърна:
— Томаш, аз не съм виновна. Разбирам, разбирам всичко. Знам, че ме обичаш. Знам, че не трябва да правя трагедии от изневерите ти…
Погледът й бе изпълнен с любов, но тя се страхуваше от нощта, която щеше да настъпи, страхуваше се от своите сънища. Животът й бе разсечен на две. Нощта и денят воюваха кой да я обсеби.
17
Онзи, който иска да върви „все нагоре“, трябва да си дава сметка, че един ден ще получи световъртеж. Какво значи световъртеж? Страх от падане ли? Но защо ни се завива свят дори тогава, когато се намираме на оградена със здрав парапет наблюдателница? Световъртежът не е страх от падане. Световъртежът означава, че пропастта под нас ни привлича, мами, разгаря у нас желание да се сгромолясаме, на което ние в следващия миг започваме да се съпротивляваме, зашеметени от ужас.
Процесията голи жени покрай басейна, труповете в катафалката, доволни, че Тереза е мъртва като тях ужасяваше я това „долу“, от което тя бе избягала веднъж, но което я примамваше с непонятна сила. То беше нейният световъртеж — зовеше я сладкото (едва ли не весело) самоотречение от съдбата и от душата й. Зовеше я солидарността на бездушните твари и в мигове на слабост Тереза бе готова да се вслуша в този зов и да се върне при майка си. Изпитваше желание да отзове войнството на душата си от палубата на тялото; да седне сред майчините си приятелки и да се смее, когато някоя от тях се изпърди звучно; да марширува с тях гола около басейна и да пее.
18
Наистина до деня, в който напусна дома си, Тереза бе воювала с майка си, но нека не забравяме, че в същото време тя бе нещастно влюбена в нея. Би изпълнила всяка нейна молба, стига да беше изречена с ласкав глас. И само защото нито веднъж не чу такъв глас, Тереза намери сили да си отиде.
Когато майката разбра, че нейната агресивност вече не въздейства на дъщеря й, тя започна да й пише до Прага жални писма. Оплакваше се от мъжа си, от шефа, от здравето, от децата и твърдеше, че само Тереза й е останала на този свят. Тереза си внуши, че най-сетне чува гласа на майчината любов, за който бе копняла цели двайсет години, и й се прииска да се върне в малкия град. Това желание се подсилваше и от чувството, че е слаба. Изневерите на Томаш внезапно й бяха разкрили колко е безсилна, а съзнанието за собственото безсилие й причини световъртеж, непреодолима страст към падане.
Един ден майка й телефонира. Имала рак. Оставали й само няколко месеца живот. Тази новина превърна отчаянието на Тереза от изневерите на Томаш в бунт. Тя не можеше да си прости, че е изоставила майка си заради един човек, който не я обича. Беше готова да забрави всички мъки, които майка й бе причинила. Сега вече бе в състояние да я разбере. Та нали и двете бяха в едно и също окаяно положение: майката обичаше пастрока й така, както тя самата обичаше Томаш, а пастрокът я тормозеше с изневерите си също както Томаш — нея. И ако майка й се бе отнасяла зле с нея, това е било само защото бе страдала прекалено много.