Тереза каза на Томаш за болестта на майка си и му заяви, че ще си вземе една седмица отпуск, за да иде да я види. Тонът й не търпеше възражения.
Сякаш усетил, че към майката я привлича не друго, а световъртежът, Томаш не искаше да я пусне. Той позвъни по телефона в болницата на малкия град. Регистрацията на онкологичните заболявания в Чехия се извършва извънредно прецизно и Томаш лесно установи, че при майката на Тереза никога не бе имало съмнения за раково заболяване, нещо повече — през последната година тя се бе радвала на чудесно здраве.
Тереза послуша Томаш и не замина. Но още същия ден падна на улицата и си ожули коляното. Походката й стана неуверена и почти всеки ден й се случваше да падне някъде, да се удари в нещо или, в най-добрия случай, да изпусне някоя вещ на пода.
Беше я завладяла непреодолима страст към падане. Живееше в състояние на постоянен световъртеж.
Онзи, който пада, казва: „Вдигни ме!“ Томаш търпеливо я вдигаше всеки път.
19
„Иска ми се да те любя в ателието си като на сцена. Наоколо да има хора, които да не могат да се доближат и на крачка. Но и да не могат да откъснат очи от нас…“
С времето тази картина започна да губи от първоначалната си жестокост и да възбужда Тереза. На няколко пъти тя я припомни шепнешком на Томаш, докато се любеха.
Веднъж й се стори, че е намерила начин да се пребори с обречеността, която според нея й носеха изневерите на Томаш: нека той я взима със себе си! Нека я води при любовниците си! Може би това бе начинът тялото й отново да стане първо и единствено. Нейното тяло да стане негово алтер его, негов адютант и асистент.
— Ще ти ги събличам, ще ти ги изкъпвам във ваната и после ще ти ги водя… — шепнеше му тя, докато лежаха плътно прегърнати. Жадуваше да се превърнат в едно хермафродитно същество и телата на другите жени да им служат за обща играчка.
20
Да стане алтер его на полигамния му живот. Томаш не искаше да разбере това, но тя не можеше да се освободи от своята представа и започна да се стреми към сближаване със Сабина. Предложи да й направи портретни снимки.
Сабина я покани в ателието си и тя най-сетне видя просторното помещение, насред което се издигаше като подиум широко квадратно легло.
— Направо е срамота, че не си идвала досега тук — заяви Сабина и започна да й показва разни картини, подпрени до стената. Дори измъкна отнякъде едно старо платно, рисувано още в академията. Картината изобразяваше строителна площадка на металургичен завод. Тя датираше от времето, когато се изискваше най-строг реализъм (по онова време абстрактното изкуство се смяташе за враждебно на социализма) и Сабина, водена от състезателен дух, се стараеше да бъде още по-стриктна от преподавателите си и рисуваше така, че мазките на четката да не личат и картините й да приличат на цветни фотографии.
— Тази картина я развалих. Накапах я, без да искам, с червена боя. Отначало се разстроих, но после червеното петно започна да ми харесва, защото приличаше на пукнатина. Сякаш строителната площадка не беше истинска строителна площадка, а напукан театрален декор, върху който просто е нарисувана строителна площадка. Започнах да си играя с пукнатината, да я разширявам, да си представям какво би могло да се види през нея. Така създадох първия си цикъл картини, който нарекох „Кулиси“. Разбира се, никой не биваше да ги види. Щяха да ме изхвърлят от академията. На всяка картина отпред се виждаше един реалистичен до съвършенство свят, а зад него, сякаш зад раздрано платно на театрален декор, се показваше нещо друго, тайнствено или абстрактно.
Сабина помълча и после добави:
— Отпред беше понятната лъжа, а отзад — непонятната истина.
Тереза и този път я слушаше с онази невероятна съсредоточеност, която рядко някой учител вижда върху лицето на свой ученик, и откриваше, че наистина всички картини на Сабина, и старите, и новите, казват едно и също; че всички те съчетават в едно две теми, два свята, че са като снимки, получени чрез двойно експониране. Пейзаж, зад който прозира нощна лампа. Ръка разкъсва изотзад платно, на което е изобразен идиличен натюрморт с ябълки, орехи и грейнала коледна елха.
Изпълни я възхищение към Сабина и понеже художничката се държеше много приятелски, възхищението й не бе примесено със страх или недоверие и преминаваше в симпатия.