За малко да забрави, че бе дошла да снима, и се наложи самата Сабина да й го припомни. Тереза откъсна очи от картините и погледът и отново падна върху издигащото се насред стаята като подиум легло.
До леглото имаше нощно шкафче, а върху него поставка във формата на човешка глава, на каквито фризьорите полагат перуки. На тази поставка обаче нямаше перука, а бомбе. Сабина се усмихна:
— Бомбето е на дядо ми.
Такава шапка, черна, твърда, заоблена, Тереза бе виждала само на филм. Нещо като шапката на Чарли Чаплин. Тя се усмихна на свой ред, взе бомбето в ръка и дълго го разглежда. Накрая каза:
— Искаш ли да те снимам с него?
Сабина дълго се смя на този въпрос. Тереза остави бомбето, взе фотоапарата и започна да снима.
Някъде след час внезапно предложи:
— Какво ще кажеш да те снимам гола?
— Гола ли? — прихна Сабина.
— Да, гола — храбро повтори предложението си Тереза.
— Това трябва да се полее — заяви Сабина и отвори бутилка вино.
Тереза се чувстваше отпаднала, мълчеше, докато Сабина се разхождаше из стаята с чаша в ръка и приказваше за дядо си, който бил кмет на едно малко градче; починал, преди тя да се роди; единственото, което останало от него, било това бомбе и една снимка, на която се виждала трибуна, а на нея — неколцина градски първенци; сред тях бил и дядо й; изобщо не било ясно какво правят на трибуната, може би са били почетен президиум на някакво честване или пък откривали паметник на друг свой виден съгражданин, който също слагал бомбе при тържествени поводи.
Сабина дълго разказва за бомбето и за дядо си. Чак след третата чаша каза: „Почакай малко“, и отиде в банята.
Върна се по хавлия. Тереза взе апарата и долепи око до визьора. Сабина разтвори хавлията.
21
Апаратът служеше на Тереза едновременно като механично око, с чиято помощ тя оглеждаше любовницата на Томаш, и като було, което скриваше лицето й от нея.
На Сабина й трябваше известно време, преди да се реши да свали хавлията. Все пак ситуацията се оказа по-мъчителна, отколкото бе очаквала. След като позира няколко минути, тя пристъпи към Тереза и й каза:
— А сега аз ще снимам теб. Съблечи се.
Сабина бе чувала многократно думите „съблечи се“ от Томаш и те се бяха запечатали в съзнанието й. Следователно в този момент любовницата на Томаш отправяше неговата заповед към съпругата му. Томаш обедини двете жени с вълшебните думички. Това беше типично за него — неочаквано да обръща невинния разговор с жена в еротична ситуация, и то не с погалване, с докосване, с комплимент, с молба, а със заповед, изречена внезапно, изненадващо, с тих, но твърд и повелителен глас, при това от разстояние: в такива мигове Томаш никога не докосваше жената. Той бе казвал често със съвсем същия тон и на Тереза „Съблечи се!“. И независимо че произнасяше думите тихо, дори шепнешком, това беше заповед и Тереза всеки път изпитваше вълнение, че се подчинява. Сега чу неговите думи и изпита може би дори още по-силно желание да се подчини, защото в това да се подчиниш на чужд човек има някакво безумство, в случая още по-вълнуващо заради факта, че заповедта бе изречена не от мъж, а от жена.
Сабина пое фотоапарата, а Тереза се съблече. Застана пред Сабина гола и обезоръжена. Буквално обезоръжена, тоест — без апарата, с който преди миг бе прикривала лицето си и който в същото време бе насочвала като оръжие към Сабина. Беше изцяло във властта на Томашовата любовница. Тази красива зависимост я опияняваше. Тереза копнееше вечно да седи гола срещу Сабина.
Мисля, че и самата Сабина долови странното очарование на ситуацията: пред нея стоеше жената на любовника й, странно беззащитна и плаха. Тя изщрака две или три пози, а после, сякаш се стресна от това очарование и реши бързо да го разсее, се разсмя с глас.
Тереза също се разсмя и двете се облякоха.
22
Всички по-раншни престъпления на руската империя са се вършили в сянката на потайността. Изселването на половин милион литовци, избиването на стотици хиляди поляци, ликвидирането на кримските татари — всичко това е останало в паметта на човечеството, без да е документирано със снимки, следователно — като нещо недоказуемо, което рано или късно ще бъде обявено за мистификация. За разлика от това нахлуването в Чехословакия през 1968 година е фотографирано от край до край и се пази в архивите по целия свят.
Чешките фотографи и оператори си дадоха сметка, че именно те могат да направят единственото, което все още можеше да се направи: да съхранят за далечното бъдеще картината на насилието. Цели седем дни от ранно утро до късна вечер Тереза беше на улицата и снимаше руските войници и офицери във всевъзможни компрометиращи ситуации. Руснаците не знаеха как да реагират. Те бяха получили точни инструкции как да се държат, ако по тях се стреля или се хвърлят камъни, но никой не им бе казал какво да правят, ако някой насочи към тях обектив на фотоапарат.