Тереза изщрака стотици филми. Около половината от тях раздаде още непроявени на чуждестранни журналисти (границите продължаваха да бъдат отворени, журналистите пристигаха, макар и само за час-два, и бяха благодарни за всеки документ). Много от снимките й се появиха на страниците на най-различни чуждестранни вестници и списания: на тях се виждаха танкове, застрашително размахани юмруци, полуразрушени сгради, трупове, покрити с окървавено червено-синьобяло знаме, младежи на мотоциклети, които караха с бясна скорост в кръг около танковете и размахваха национални знамена на дълги пръти, и млади момичета с невероятно къси полички, които дразнеха горките прегладнели за секс руски войници и се целуваха пред очите им с непознати минувачи. Вече казах, че руската инвазия не беше само трагедия, а и празник на ненавистта, изпълнен с особена еуфория (която вече никога и на никого няма да може да се обясни).
23
Тереза взе със себе си в Швейцария петдесетина снимки, които бе изкопирала сама, влагайки цялото си старание и умение. Занесе ги в едно известно илюстровано списание, което излизаше в голям тираж. Редакторът я посрещна приветливо (всички чехи още носеха около главите си ореола на своето нещастие, което трогваше добрите швейцарци), настани я в едно кресло, разгледа снимките, похвали ги и й обясни, че сега, когато от събитието вече е минало време, няма никаква надежда да бъдат отпечатани („въпреки че са много хубави!“).
— Но в Прага нищо не е свършило! — възропта Тереза и се помъчи да обясни на редактора на разваления си немски, че именно сега, когато страната е окупирана, във фабриките напук на всичко се сформират органи на работническото самоуправление, студентите стачкуват в знак на протест срещу окупацията и цялата страна продължава да живее както преди. Та нали точно това е невероятното! Но ето че никой не се интересува!
Редакторът си отдъхна, когато в кабинета влезе една енергична жена и прекъсна разговора им. Тя му подаде тесте снимки и каза:
— Това е репортажът за нудисткия плаж.
Редакторът беше деликатен човек и се притесни, че чехкинята, снимала танкове, ще сметне изображенията на голи хора на плажа за фриволни. Затова сложи снимките колкото се може по в края на бюрото си и побърза да каже на новодошлата:
— Да ти представя една колежка от Прага. Донесла ми е чудесни снимки.
Жената стисна ръката на Тереза и взе нейните фотографии.
— Разгледайте през това време моите — каза тя.
Тереза протегна ръка към купчината снимки.
Редакторът се обърна към нея едва ли не извинително:
— Те са пълна противоположност на онова, което сте снимали вие.
Тереза възрази:
— О, нищо подобно. Едно и също е.
Двамата швейцарци не разбраха думите й, а и на мен самия ми е трудно да обясня какво в действителност искаше да каже Тереза, сравнявайки нудисткия плаж с руското нашествие. Тя продължи да разглежда снимките и се спря дълго на една, където се виждаше застанало в кръг четиричленно семейство: голата майка се беше привела към децата, тъй че големите и гърди висяха надолу като виме на коза или крава. Мъжът, сниман отзад, също се беше навел, тъй че и неговият скротум приличаше на миниатюрно вименце.
— Не ви ли харесва? — попита редакторът.
— Много хубава снимка.
— Сигурно сюжетът я шокира — намеси се фотографката. — От пръв поглед си личи, че не бихте отишли на нудистки плаж.
— Не, не бих — потвърди Тереза.
Редакторът се усмихна:
— Наистина, не е трудно да се отгатне откъде идвате. Комунистическите страни са ужасно пуритански.
Фотографката се намеси с майчинска благосклонност:
— Та в голото тяло няма нищо лошо! Голотата е нещо съвсем нормално! А всичко нормално е красиво!
Тереза си спомни как майка и се разхождаше гола из апартамента. Чу смеха, който се разнесе зад гърба и, когато тя се затича да спусне завесите, за да не види никой голата и майка.
24
После фотографката покани Тереза на кафе в барчето.
— Снимките, които сте направили, са много интересни. Забелязах, че имате страхотно чувство за женското тяло. Разбирате какво имам предвид, нали? Онези млади жени в предизвикателни пози!