Выбрать главу

27

Седеше свита в ъгъла на купето с тежкия куфар над главата си. Каренин се гушеше в краката й. Тя мислеше за готвача от ресторанта, където бе работила преди, докато живееше с майка си. Този мъж не пропускаше случай да я плесне по задника и много пъти й бе предлагал пред всички да преспи с него. Странно, че сега Тереза мислеше именно за него. Та той беше просто квинтесенция на всичко, от което тя се отвращаваше. Но в този миг в главата й имаше само една мисъл — как ще го издири и ще му каже: „Нали разправяше, че искаш да спиш с мен. Ето ме.“

Жадуваше да извърши нещо, което да й отреже всички пътища назад. Жадуваше да унищожи брутално целите последни седем години от живота си. Това беше световъртеж. Опияняващ, непреодолим копнеж по падане, по падение.

Бихме могли да определим световъртежа и като опиянение от слабостта. Човек осъзнава своята слабост и не иска да я надмогне, а да й се остави. Опиянен е от нея, иска да бъде още по-слаб, иска да грохне на площада пред всички, иска да е долу и дори още по-ниско от долу.

Тереза убеждаваше самата себе си, че няма да остане в Прага и няма да продължи да работи като фотограф. Че ще се върне в малкия град, от който навремето я бе отвел гласът на Томаш.

Но когато пристигна в Прага, й се наложи все пак да остане там известно време, за да свърши един куп неща от практическо естество. Започна да отлага заминаването си.

Така минаха пет дни и тогава в жилището внезапно се появи Томаш. Каренин неспирно подскачаше към лицето му, така че за дълго ги избави от необходимостта да си кажат нещо.

Сякаш стояха сред безкрайна снежна равнина и зъзнеха.

После пристъпиха един към друг като влюбени, които още не са се целунали за първи път.

Томаш попита:

— Тук всичко наред ли беше?

— Да — отговори Тереза.

— Ходи ли в списанието?

— Обадих им се по телефона.

— И какво стана?

— Нищо. Чаках.

— Какво си чакала?

Тя не отговори. Не можеше да му каже, че е чакала него.

28

И ето че се връщаме към мига, който вече ни е познат. Томаш беше отчаян и го болеше стомах. Заспа много късно.

Малко след това Тереза се събуди. (Руските самолети кръжаха над Прага и от шума на техните мотори не можеше да се спи.) Първата й мисъл беше: той се е върнал заради нея. Заради нея е променил съдбата си. Сега вече не той носи отговорност за нея, а тя носи отговорност за него.

Тази отговорност й се стори непосилна.

Но после изведнъж се сети, че предната вечер, само миг след като той се бе показал на вратата на жилището им, часовникът на пражката църква удари шест часа. Когато се срещнаха за първи път, тя свършваше работа в шест. На излизане го видя да седи на жълтата пейка и чу да бият камбаните от църковната камбанария.

Не, не суеверие, а чувство за красота разсея тревогите й и й вдъхна желание за живот. Птиците на случайностите отново се слитаха към раменете й. В очите й бликнаха сълзи и тя се почувства неизказано щастлива, че чува дишането на Томаш до себе си.

Трета част

Неразбрани думи

1

Женева е град на водоскоци и фонтани, на паркове с павилиони, в които някога е свирела духова музика. И сградата на университета се губи сред дървета. Франц току-що бе завършил предобедната си лекция и тъкмо излизаше от сградата. От маркучите върху моравата падаха водни пръски и Франц беше в превъзходно настроение. От университета отиваше направо у любовницата си. Тя живееше на няколко преки оттук.

Той често се отбиваше при нея, но винаги само като внимателен приятел, никога като любовник. Ако се любеше с нея в женевското й ателие, това щеше да означава в рамките на един ден да отива от една жена при друга, от съпругата при любовницата и обратно, и понеже в Женева съпрузите спят по френски маниер в общо легло, той щеше в разстояние на няколко часа да прескача от леглото на една жена в леглото на друга жена. Струваше му се, че по този начин би принизил и любовницата, и съпругата, а в крайна сметка и самия себе си.

Чувството към жената, в която се бе влюбил преди няколко месеца, бе за него толкова ценно, че той се стремеше да му отдели самостоятелно пространство, непристъпна територия на чистотата в рамките на своя живот. Често го канеха да изнася лекции в различни чуждестранни университети и ето че сега приемаше запалено всяка покана. Но понеже те не бяха достатъчно, той си измисляше допълнително разни несъществуващи конгреси и симпозиуми, за да може да оправдае пътуванията пред жена си. Любовницата му, която разполагаше свободно с времето си, го придружаваше. По този начин той й бе дал възможност за кратко време да опознае много европейски и един американски град.