Но ако изменим на Б, заради когото сме изменили на А, от това не следва, че отново сме се сближили с А. Животът на разведената художничка не приличаше на живота на родителите й, на които тя беше изменила. Първата измяна е непоправима. Тя слага началото на верижна реакция от нови измени, всяка от които ни отдалечава все повече и повече от мястото на първата.
Музика
За Франц тя е изкуство, което се доближава най-плътно до дионисиевското разбиране за красотата като опиянение. Човек не може да се опие от един роман или картина, но може да се опие от Деветата на Бетовен, от Сонатата за две пиана и ударни инструменти на Барток или от песните на Бийтълс. Франц не прави разлика между сериозната и забавната музика. Намира това разделение старомодно и лицемерно. Обича еднакво и рока, и Моцарт.
Вижда в музиката освободителка: тя го избавя от самотата, от изолацията, от праха на библиотеките, отваря в тялото му врата, през която душата му прекрачва в света, за да открие сродни души. Обича да танцува и му е мъчно, че Сабина не споделя тази негова страст.
Седят двамата в ресторант и от тонколоната над тях се лее оглушителна танцова музика.
Сабина проговаря:
— Това е порочен кръг. Хората оглушават, защото си пускат музиката все по-силно и по-силно. Но понеже оглушават, не им остава нищо друго, освен да я пускат още по-силно.
— Не обичаш ли музиката? — пита я Франц.
— Не, не я обичам — заявява тя. После додава: — Може би ако живеех в друга епоха… — И има предвид времето, когато е живял Йохан Себастиан Бах и когато музиката е приличала на роза, разцъфнала сред необятната снежна шир на тишината.
Шумът, маскиран като музика, я преследваше от ранната й младост. Веднъж като студентка в Художествената академия й се наложи да прекара цяла ваканция на един така наречен младежки строителен обект. Живееха в общи спални помещения и се трудеха на строежа на металургичен завод. Музиката виеше от високоговорители от пет сутринта до девет вечерта. На Сабина й се плачеше, но музиката беше бодра и тя нямаше къде да се скрие от нея — нито в клозета, нито в леглото под одеялото: високоговорителите бяха монтирани навсякъде. Музиката беше като глутница ловджийски хрътки, насъскани срещу Сабина.
Тогава тя смяташе, че само в света на комунизма властва такова музикално варварство. Озовала се обаче в чужбина, установи, че превръщането на музиката в шум е планетарен процес, посредством който човечеството встъпва в историческата фаза на тоталната грозота. Тоталният характер на грозотата се бе проявил най-напред като вездесъща акустична грозота: коли, мотоциклети, електрически китари, бормашини, високоговорители, сирени. Нямаше да закъснее и вездесъщата визуална грозота.
Вечеряха, качиха се в стаята си, любиха се. Франц се унесе, на прага на съня мислите му започнаха да се объркват. Той си спомни за шумната музика в ресторанта и през ума му мина: „Шумът има все пак едно преимущество. Пречи да се чуват думите.“ Изведнъж осъзна, че от младежките си години не прави нищо друго, освен да говори, да пише, да изнася лекции, да подрежда изречения, да търси дефиниции, да ги прецизира, тъй че в крайна сметка никои думи не са точни, смисълът им се губи, изпразват се от съдържание и се превръщат в смет, плевел, прах, пясък, който блуждае из мозъка му, причинява му главоболие, не му дава да спи, разболява го. И в този миг закопня, смътно и страстно, за вселенска музика, за абсолютен шум, за чудесна и весела глъчка, която да погълне, удави и оглуши всичко и в която да потънат завинаги болката, суетата и нищожеството на думите. Музиката — това е отрицание на речта, антислово! Франц мечтаеше да замре в дълга прегръдка със Сабина, да мълчи, никога повече да не произнесе дори едно-единствено изречение и да остави насладата да се слее с оргиастичния грохот на музиката. Сред този блажен имагинерен тътен най-сетне заспа.
Светлина и мрак
Да живее, за Сабина означава да вижда. Зрението е възможно между две граници: силната, ослепителна светлина и непрогледния мрак. Може би оттук извира отвращението на Сабина към всякакъв вид екстремизъм. Екстремумът е граница, отвъд която вече няма живот, а екстремната страст, било в изкуството, било в политиката, е завоалирана жажда за смърт.
Думата „светлина“ не извиква у Франц представата за пейзаж, потънал в мекото сияние на деня, а означава източник на светлина сам по себе си: слънце, електрическа крушка, прожектор. В съзнанието на Франц изплуват тривиални метафори: слънцето на истината, ослепителният блясък на разума и т.н.
Мракът го привлича не по-малко от светлината. Той знае, че в нашия модерен век хората намират за смешно да се гаси лампата по време на любовен акт, и затова оставя да свети една малка лампичка над леглото. Но в мига, в който прониква в Сабина, затваря очи. Насладата, която се разгаря у него, изисква тъмнина. Тази тъмнина е абсолютна, чиста, в нея не се мяркат представи и видения, тя няма край, няма граници, тя е безкрайността, която носи у себе си всеки от нас. (Да, онзи, който иска да види безкрайността, трябва само да затвори очи!)