Пък и защо трябваше да изпитва към това дете, с което не го свързваше нищо друго, освен едно нощно неблагоразумие, по-голяма привързаност от онази, която изпитваше към когото и да било другиго? Да, ще продължава да си плаща добросъвестно издръжката, но нека никой не иска от него да воюва за правото да има син в името на някакви си бащински чувства!
То се знае, никой не пожела да приеме тази негова логика. Собствените му родители осъдиха това решение и заявиха, че щом Томаш отказва да се интересува от сина си, тогава и те, неговите родители, също ще престанат да се интересуват от своя син. При това запазиха демонстративно добри отношения със снаха си и се хвалеха наляво и надясно с достойната си за пример позиция и с чувството си за справедливост.
Така за кратко време Томаш успя да се отърве от жена си, от сина си, от майка си и от баща си. От всички тези хора му остана само страхът от жените. Той ги желаеше, но в същото време се боеше от тях. Наложи се да си изработи нещо като компромис между страха и желанието; наричаше го „еротично приятелство“. Твърдеше пред своите партньорки: само лишената от сантименталност връзка, в която човек не предявява претенции към живота и свободата на другия, може да направи и двамата щастливи.
Понеже държеше да е сигурен, че еротичното приятелство никога няма да прерасне в любовна агресивност, той се срещаше с всяка от постоянните си любовници само на много дълги промеждутъци. Намираше този метод за съвършен и го пропагандираше сред приятелите си: „Нужно е да се спазва правилото за числото три. Може да се виждаш с една и съща жена често, но в никакъв случай повече от три пъти, или пък да се срещаш с нея години наред, но само при едно условие: между отделните срещи да са минали най-малко три седмици.“
Тази система бе дала на Томаш възможност да не къса с постоянните си любовници и в същото време да има значителен брой временни. Не винаги обаче партньорките му проявяваха разбиране. От всички най-добре го разбираше Сабина. Тя беше художничка. Твърдеше: „Обичам те, защото си пълна противоположност на кича. В царството на кича ти щеше да бъдеш чудовище. В никой американски или руски филм не би могъл да изпълняваш друга роля, освен на най-омразния и гаден герой.“
Именно нея помоли за помощ Томаш, когато се наложи да намери работа за Тереза в Прага. Съвсем според неписаните правила на еротичното приятелство Сабина му обеща да направи каквото може и действително скоро откри място във фотолабораторията на един илюстрован седмичник. Длъжността не изискваше специална квалификация, но въпреки това издигна Тереза от сервитьорка до член на вестникарската гилдия. Сабина лично я заведе в редакцията, което накара Томаш да си каже, че никога не е имал по-добра приятелка от нея.
6
Неписаният закон на еротичното приятелство предполагаше Томаш да изключи любовта от живота си. В мига, в който нарушеше това условие и се влюбеше, останалите му любовници щяха да се озоват в неравностойно положение и да се разбунтуват.
Воден от тези съображения, Томаш нае за Тереза квартира, където тя трябваше да отнесе тежкия си куфар. Той искаше да бди над нея, да я пази от злини, да се радва на присъствието й, но не чувстваше необходимост да променя начина си на живот. Ето защо не искаше да се знае, че Тереза спи при него. Споделеният сън беше улика за наличието на любов.
Томаш никога не бе преспивал с останалите си любовници. Когато той им гостуваше, беше лесно — можеше да си тръгне, щом пожелае. По-деликатно беше, когато те идваха в дома му и се налагаше да им обяснява, че след полунощ ще ги закара до вкъщи, защото страда от безсъние и не може да заспива в непосредствена близост до друг човек. Обяснението не беше далеч от истината, но главната причина беше по-нелицеприятна и той не се осмеляваше да я сподели с партньорките си: веднага след края на любовния акт го изпълваше непреодолимо желание да остане сам; не му харесваше да се събужда посред нощ до чуждо същество; отблъскваше го перспективата да става сутрин заедно с някой друг; не жадуваше да го слушат как си мие зъбите в банята и не го блазнеше задушевността на закуската за двама.
Затова, когато се събуди, а Тереза държеше здраво ръката му, той остана толкова изненадан. Гледаше я и не можеше да проумее какво точно се е случило. Припомняше си току-що отминалите часове и му се струваше, че те разпръскват аромата на някакво неизпитвано преди щастие.
Оттогава и двамата очакваха с трепет общия си сън. Бих казал едва ли не, че се любеха не заради самата плътска наслада, а заради съня, който идваше след нея. Това се отнасяше особено до Тереза: тя изобщо не можеше да спи без него. Когато се случеше да остане сама в своята квартира (служеща все повече и повече просто за алиби), не мигваше по цяла нощ. В прегръдките на Томаш заспиваше, дори да беше страшно развълнувана. Той й шепнеше приказки, които измисляше специално за нея, разни глупости, думи, които повтаряше монотонно, за да я успокои или развесели. В съзнанието й тези думи се превръщаха в неясни видения, които я въвеждаха в преддверието на съня. Томаш властваше всецяло над съня й и тя заспиваше в избрания от него миг.