9
Всички езици, произхождащи от латинския, образуват думата „състрадание“ с помощта на представката „съ-“ (com-) и на думата passion, която е означавала първоначално „страдание“. На други езици, например на чешки, на полски, на немски, на шведски, тази дума се превежда със съществително, съставено от представка със същото значение като „съ-“, следвана от думата „чувство“ (на чешки — sou-cit; на полски — współ-czucie; на немски — Mit-gefühl; на шведски — med-känsla).
В езиците, произхождащи от латински, думата compassion означава, че не можем да наблюдаваме хладнокръвно чуждото страдание; тоест съпреживяваме страданието на другия. В една друга дума с приблизително същия смисъл — на френски pitié (на английски pity, на италиански pietà и т.н.) — се долавя дори нещо като снизхождение към страдащия. Френското „avoir de la pitié pour une femme“ — „жал ми е за някоя жена“, означава, че сме в по-облагодетелствано положение от жената, че се принизяваме, за да се изравним с нея.
Това е причината, поради която в произлизащите от латински езици думата „compassion“ поражда недоверие; на човек му се струва, че тя означава низше, второкачествено чувство, което има малко допирни точки с любовта. Да обичаш някого от състрадание, означава да не го обичаш истински.
В езиците, в които тази дума не е производна от „страдание“ (passion), а от „чувство“, тя се употребява в приблизително същия смисъл и все пак не би могло да се каже, че означава второкачествено, низше чувство. Скритата мощ на нейната етимология я озарява с друга светлина и й придава по-широк смисъл: да съчувстваш, означава да умееш да съпреживееш с другия неговото нещастие, но и да споделиш всяко друго чувство: радост, тревога, щастие, болка. Така че съчувствието (в смисъл на współczucie, Mitgefühl, mad-känsla) означава максимална способност за емоционална фантазия, дарба за емоционална телепатия. В йерархията на чувствата съчувствието заема най-високото място.
Когато бе сънувала как си забива игли под ноктите, Тереза се бе издала, че е ровила тайно в чекмеджетата на Томаш. Ако го беше сторила някоя друга жена, той нямаше да й проговори, докато е жив. Тереза знаеше това, ето защо му каза: „Изгони ме!“ Но той не само не я изгони, а улови ръката й и зацелува върховете на пръстите и, защото в този миг сам изпитваше болката под нейните нокти, сякаш нервните окончания в пръстите й я отвеждаха право в неговата мозъчна кора.
Човек, лишен от дяволския дар, наречен съчувствие, не би могъл да не осъди с хладен разум постъпката на Тереза, защото личният живот на другия е свещен и чекмеджетата с личната му кореспонденция не бива да се отварят. Но понеже съчувствието се бе превърнало в участ (или проклятие) за Томаш, на него му се струваше, че не тя, а той самият е коленичил пред отвореното чекмедже на бюрото и не може да откъсне очи от редовете, написани от ръката на Сабина. Разбираше Тереза и не само че не можеше да и се сърди, но дори я обичаше повече.
10
Жестовете й ставаха резки и неуравновесени. Бяха изминали вече две години, откакто го бе уличила в изневяра, а положението ставаше все по-лошо. Положението беше безизходно.
Нима Томаш наистина не можеше да престане с еротичните си приятелства? Не, не можеше. Това би го извадило от равновесие. Той не намираше у себе си сили да устои на влечението към други жени. Пък и не виждаше защо трябва да го прави. Никой не знаеше по-добре от него самия, че авантюрите му не представляват никаква заплаха за Тереза. Защо тогава да се лишава от тях? Това му изглеждаше също тъй безсмислено, както да се откаже да ходи на мач.
Но можеше ли все още да се говори за удоволствие? В мига, когато тръгваше към някоя от любовниците си, той вече губеше желание да бъде с нея и се кълнеше пред себе си, че това ще е последната им среща. Постоянно виждаше пред очите си Тереза и за да не мисли за нея, трябваше бързо да се напие. Откакто се бе запознал с Тереза, не можеше да се люби с други жени без алкохол! Но тъкмо пропитият с алкохол дъх беше уликата, благодарение на която Тереза още по-лесно узнаваше за изневерите му.
Капанът бе щракнал зад Томаш: в мига, когато тръгваше за среща с някоя жена, той преставаше да я желае, но бе достатъчно да не я види и един ден, и вече набираше телефонния й номер, за да си уговори нова среща.
Все още му беше най-добре при Сабина, защото знаеше, че тя е дискретна и не го грози разобличение. В ателието й витаеше като спомен предишният му идиличен ергенски живот.
Навярно и сам не си даваше сметка колко се беше променил: боеше се да закъснява вечер, защото вкъщи го чакаше Тереза. Веднъж Сабина го хвана как си поглежда часовника по време на любовния акт и как се мъчи да ускори завършека му.