Тон стана от стола, приближи до нея и шепнешком й каза:
— Вие, госпожице, или много се смущавате, или не сте подготвена. В момента на писането…
Учителката се смути още повече. Тя не чу нищо. Ушите й пищяха. А последните думи тя разбра съвсем криво. Стори й се, че инспекторът каза нещо за абонамент на списанието. Тя машинално и бързо отговори:
— Да, да… записах…
— Какво? — каза инспекторът малко учудено.
— Записах няколко абонати — заговори шепнешком и задъхана учителката. — Събрах и абонамента. — И като взе от катедрата чантичката си, тя се обърна гърбом към децата, застана пред инспектора и му подаде двестете си последни лева.
Той като видя парите, взема ги бързо и ги тури в джоба си заедно с ръката си.
— Благодаря ви… Макар че аз, такова, но все пак… благодаря ви — рече инспекторът и лицето му засия. — Виждам ви, че сте способна учителка… Още нова, неопитна и непосветена, но отлично подготвена. Поздравявам ви!
Инспекторът се ръкува с учителката, излезе и отиде в друга стая.
Пенка Стоянова остави пак на катедрата съвсем празната си вече чантичка, седна на стола и каза:
— Деца, отворете си тетрадките и препишете първите пет изречения от христоматията.
Децата се размърдаха. След това зашумяха листи, заскърцаха пера.
Пенка Стоянова подпря глава на ръце и се замисли.