Израсна висок, но все така слаб. Възпитано момче с игриви яркосини очи и херувимско лице. Когато човек се вгледаше в него веднага си казваше: невинност. Когато гледаха Тоби, им се искаше да го грабнат в прегръдките си и да го защитават от Живота. Обичаха го и го аплодираха, докато бе на сцената. За първи път Тоби осъзна каква е съдбата му: щеше да стане звезда, първо заради майка си и второ заради Господ.
Либидото на Тоби започна да се събужда, когато бе на петнайсет. Мастурбираше в банята, единственото място, което му осигуряваше уединение, но това не бе достатъчно. Реши, че има нужда от момиче.
Една вечер Тоби беше излязъл в града с някакво поръчение от майка си и Клара Конърс, омъжената сестра на негов съученик, го закара с колата вкъщи. Клара бе хубава блондинка с големи гърди. Тоби седна до нея и получи ерекция. Нервно протегна ръка към бедрото й и започна да бърка под полата, готов да спре веднага, ако тя извика. На Клара й бе по-скоро забавно, отколкото неприятно, но щом Тоби измъкна пениса си и тя видя големината му, го покани на другия ден у тях, където въведе Тоби в радостите от половото сношение. Беше фантастично изживяване. Вместо сапунисаната ръка Тоби откри мек и топъл отвор, който тръпнещ грабваше пениса. Виковете и въздишките на Клара го втвърдяваха отново и отново и той получаваше оргазъм след оргазъм без да напуска топлото, влажно гнездо. Преди това Тоби тайно се срамуваше от размера на пениса си, но сега той се превърна в негова слава. Клара не можа да запази този феномен само за себе си и скоро Тоби се постави в услуга на половин дузина омъжени жени в квартала.
През следващите две години, Тоби успя да дефлорира почти половината момичета в класа. Някои от съучениците му бяха футболни звезди, изглеждаха по-добре от него, други бяха по-богати, но там, където те не успяваха, успяваше Тоби. Той бе най-готиното, най-забавно нещо, което момичетата бяха виждали. Беше невъзможно да кажеш „не“ на това невинно лице и тези хитри сини очи.
Осемнайсетгодишен, той караше последен срок в гимназията, когато бе повикан в директорския кабинет. Вътре седяха майка му, с намръщено лице, хлипащо шестнайсетгодишно момиче от католическо семейство на име Айлийн Хениган и нейният баща, полицейски сержант в униформа. В мига, в който влезе в стаята, Тоби разбра, че го чакат големи неприятности.
— Ще говоря направо, Тоби — каза директорът. — Айлийн е бременна. Тя твърди, че ти си бащата на детето. Имал ли си физически отношения с нея?
Устата на Тоби внезапно пресъхна. Всичко, което помнеше, бе как Айлийн стенеше от удоволствие и молеше за още. А сега, ето ти на!
— Отговаряй, копеле малко! — прогърмя бащата на Айлийн. — Докосвал ли си се до дъщеря ми?
Тоби хвърли бърз поглед към майка си. Това, че тя бе тук, свидетел на неговия срам, го разстрои повече от всичко. Той я бе наскърбил, беше я разочаровал. Тя щеше да се срамува от поведението му. Тоби реши, че ако някак си успее да се измъкне, ако Бог му помогне само този път с някакво чудо, няма да докосне момиче докато е жив. Ще отиде на лекар и ще се кастрира, за да не мисли никога повече за секс, и…
— Тоби… — говореше майка му. Гласът и бе строг и студен. — Бил ли си в леглото с това момиче?
Тоби преглътна, пое дълбоко въздух и каза под носа си:
— Да, мамо.
— Тогава ще се ожениш за нея. — Тонът й бе категоричен. Тя погледна хлипащото момиче в подутите от плач очи. — Това ли искаш?
— Д-да — проплака Айлийн. — Аз обичам Тоби. — Тя се обърна към него. — Те ме накараха да кажа. Аз не исках да им казвам, че си ти.
Баща й, сержантът високо обяви:
— Дъщеря ми е едва на шестнайсет. По закон това е изнасилване. Може да бъде пратен в затвора до края на мизерния си живот. Но ако ще се жени за нея…
Всички се обърнаха към Тоби. Той преглътна отново и каза:
— Да, сър. Аз… Аз съжалявам за това, което се случи.
Докато мълчаливо пътуваха с майка му към къщи, Тоби седеше до нея нещастен. Знаеше колко я е обидил. Сега трябваше да търси работа, за да издържа Айлийн и детето. Вероятно ще трябва да работи в месарницата и да забрави мечтите си, плановете си за бъдещето. Когато стигнаха у дома, майка му каза:
— Ела горе.
Тоби я последва до неговата стая като се подготвяше за лекцията. Видя я как изважда куфара и започва да слага вътре дрехите му. Погледна я объркан.
— Какво правиш, мамо?
— Аз ли? Аз — нищо, а ти заминаваш далеч от мен.
Тя спря и се обърна.