Тринадесет месеца, откакто се бе превърнала в уличница. Тринадесет месеца, откакто жените на другите плантатори, без заобикалки я оскърбяваха, когато се случеше да ги срещне, докато пазарува в Монтегю Бей. Тук, в Кемъл Хол, не я оскърбяваха: прекалено много се възхищаваха на скъпия й вуйчо, за да го нараняват по този начин. Не, тук се отнасяха към нея с ледена учтивост.
— Няма кифлички, Софи — обади се Джеръми. — Искаш ли да питам Тилда?
— Не, не, миличък. Ще хапна малко пресен хляб. Няма нищо. Сега седни и изяж закуската си.
Джеръми стори това с необичаен ентусиазъм.
Теодор Бърджис вдигна очи от вестника си — лондонския „Газет“, който се внасяше на острова и бе само на седем седмици, тъй като английските кораби пристигаха редовно.
В продължение на един дълъг миг, той остана загледан в лицето й, без да сваля от него изучаващия си взор. Остана доволен от стаената в очите й болка и каза:
— Двамата с теб ще се срещнем, след като се нахраниш, скъпа. Има някои неща, които трябва да обсъдим, а аз знам, че ти винаги и с готовност се съобразяваш с моите желания. О, хапни още малко, Джеръми. Знам, че жегата е изтощителна, но си започнал прекалено много да заслабваш.
Джеръми продължи в забрава, доволен от възможността да намаже още масло върху препечения си картоф.
— Да, вуйчо — отвърна Софи. — В кабинета ти, след закуска.
— Да, скъпа, точно това е и моето желание; Колкото до теб, млади момко, днес ти ще ме придружиш до дестилатора. Искам да научиш някои процеси на преработката. Ще бъде горещо като в казаните на ада, но ние няма да стоим много. Само колкото да научиш нещо за производството на рома и за мерките, които взима мистър Томас, за да не допусне робите да окрадат и изпият цялата ни печалба.
От удоволствието в очите на Джеръми ребрата я заболяха още повече.
Самюъл Грейсън бе видял Райдър да се връща в къщата. Гъстата му светлокафява коса бе потъмняла от потта, ризата бе залепнала на гърба му, а лицето му себе зачервило от слънцето. През цялата сутрин бе яздил из плантацията с Емил. Сега, по пладне, предполагаше Самюъл, се е сврял някъде на хладно. Откри го да седи на верандата на билярдната зала. Беше се настанил на най-сенчестото място, където бризът повяваше непрестанно.
— Има покана, Райдър — каза тихо Грейсън, като видя, че очите на Райдър са затворени. — От Теодор Бърджис, от Кемъл Хол. Този петък ще има бал и ти ще си почетният гост.
— Бал? — каза Райдър и отвори очи. — Исусе, Самюъл, не мога да си представя, че ще танцувам в тази адска жега. Този Бърджис сигурно се шегува.
— Ще има роби, които ще правят вятър с преплетени палмови листа. Освен това цялата стена на балната зала на Кемъл Хол е от врати, които се отварят от пода до тавана. Ще бъде доста приятно, обещавам ви.
За момент Райдър се умълча. Мислеше си за жената, която спеше с трима мъже. Искаше да се запознае с нея.
— Едно момче чака отговора ви, сър.
Райдър вяло се усмихна.
— Ще отидем, естествено.
Грейсън отиде да напише потвърждение и Райдър отново затвори очи. Избягваше да се движи: бе прекалено горещо. Знаеше, че все още не може да отиде да поплува, пъкленото слънце щеше да го опече за десетина минути, а лицето и ръцете му вече бяха поизгорели. Така че остана на мястото си и скоро заспа.
Когато се събуди, следобедните сенки се бяха издължили, а до него, протегнал крака пред себе си, седеше Емил.
— Баща ти казва, че ще свикна — каза Райдър. — Мисля, че ме баламосва.
Емил изсумтя.
— Малко. Но през лятото е особено противно.
— Чудя се дали понякога не става прекалено горещо дори за любов.
Емил се засмя.
— Да, става. Чувам, че в петък вечерта сме на бала в Кемъл Хол?
— Да, ще бъда почетен. Струва ми се, обаче, че ще предпочета да поплувам, може би дори да се опитам още веднъж да се изкача по някоя кокосова палма или даже да преследвам, наметнал чаршаф негодник.
Емил се ухили.
— Ще бъде забавно, Райдър. Ще се запознаеш с всички плантатори и прекупвачи от Монтегю Бей, както и със съпругите им. Ушите ще те заболят от клюки. Тук няма какво толкова да се прави, нали разбираш, освен да се наливаш с ром, в което, за съжаление, повечето стигат до крайности. Освен това татко много си пада по София Статън-Гревил, а тя е племенница на Бърджис и домакиня на Кемъл Хол. Не се съмнявам, че ще предизвика на дуел всеки дръзнал да каже нещо обидно за неговата богиня.