— Разбрах, също така, че била курва.
— Да — каза Емил, без да поглежда Райдър, — така се говори.
— Това те дразни. От дълго ли я познаваш?
— Родителите й се удавиха при буря по време на завръщането им от Англия преди четири години. Софи и брат й Джеръми бяха дадени под опеката на вуйчо им Теодор Бърджис — по-малкия брат на майка й. Живее тук от петнадесетгодишна. Сега е на деветнадесет, почти на двадесет. Подвизите й с мъжете започнаха преди повече от година. Оттогава се разнесе и славата й. Прав си, това ме дразни, а още повече ме разочарова. Твърде много я харесвах. Беше храбро момиче, забавно, без следа от коварство или суетност. Действително, някога си мислех, че можем… но сега това няма значение.
— В такъв случай, си сигурен в това?
— Среща се с любовниците си в онази малката къщичка, дето е срещу плажа. Веднъж се случи така, че посетих къщичката след една нощ, която тя бе прекарала с лорд Дейвид Локридж. Дейвид все още беше там — гол-голеничък. Наливаше се с ром. Мястото смърдеше на секс. Той изглеждаше твърде доволен от себе си. Беше доста пиян и това ме изненада, защото още не беше минало девет сутринта. Говореше свободно за нея, за качествата й, колко е умела в това, да достави удоволствие на един мъж, за смелото й парадиране с условностите на общоприетото.
— Тя не беше ли там?
— Не. Очевидно тя оставя мъжете си да се събудят сами, така каза Дейвид. Обаче там има роби, които се грижат за тях. Не изглежда някой от мъжете да има нещо против навиците й.
— Ти повярва ли на този Локридж?
Гласът на Емил бе безизразен, но той все още не поглеждаше Райдър.
— Както казах, там смърдеше на секс. Освен това беше прекалено пиян за да си измисля. Не го харесвам особено много, но няма защо да ме лъже. Къщичката е на земята на Бърджис.
Райдър размаза един комар.
— Значи така. Момичето става на осемнадесет и решава да обърне гръб на условностите. Не се връзва много, Емил. Сега сигурно няма да се намери кой да се ожени за нея. Как смяташ, защо се е решила на такава услужливост?
— Не зная. Винаги е била волево момиче, храбро, както вече ти казах. Винаги е закриляла братчето си. Един плантатор я нарече „необуздана“, защото веднъж се ядосала на надзирателя му, задето обиждал брат й, и му разбила главата с кокосов орех. Човекът една седмица лежа на легло. Това беше преди около две години. Можеше да се омъжи за всеки джентълмен на острова, знайно е, че е надарена с голяма красота. Винаги ми е било втълпявано, че жените нямат мъжкото желание за секс. Така че, за какъв дявол би могла да го пожелае чак толкова много, та да зареже всичко, с което е била възпитана, което дори се очаква от една жена да иска?
— Всяка крушка си има опашка — отсъди Райдър. Той се изправи и се протегна. — Слава Богу, май захладява мъничко.
Емил се ухили.
— Чух татко да дава на готвача нареждания да ти приготви за вечеря нещо студено: може би купа пресни плодове и малко замразени скариди. Никакви печени картофи или задушени миди. Не му се ще да залинееш от недохранване.
Райдър плесна още един комар и зарея поглед из полята захарна тръстика, които блещукаха под слънцето чак до прострялото се в безкрая синьо море зад тях. Толкова беше красиво, и все пак толкова чуждо.
— Както ти казах, всяка крушка си има опашка. Винаги се намира нещо, което кара мъжете и жените да се държат по един или друг начин, да вършат едни или други неща. Замесени са, доколкото разбрах, трима мъже, а преди тях вероятно е имало други. Разбира се, има някакъв мотив и ти знаеш нещо, Емил. Предполагам, че ще ми бъде забавно да открия какво кара тази немирница да вдига крака под толкова много мъже.
— Потискащо е — каза Емил и въздъхна.
До петък вечерта Райдър започна да мисли, че би могъл да изтрае тежката, неподвижна жарава, макар че понякога бе толкова горещо, че болеше при всяко поемане на дъх. Този следобед дори беше поплувал, но не много, тъй като не искаше да изгори. За негово разочарование след инцидента през първата нощ нямаше никакви други странни явления. Никаква горяща сяра, никакви чаршафосани типове, никакви стенания или пъшкания, никакви пищови, лъкове и стрели.
Не се бе случило нищо необикновено. Беше се запознал с „икономката“ на Самюъл Грейсън: млада жена с кафява кожа, весели очи, стегнато тяло и устни, винаги готови за смях. Живееше в стаята на Грейсън и денем работеше в къщата. Казваше се Мери. Колкото до Емил, той също си имаше „икономка“ — слабичко, съвсем младо момиче, което отговаряше на името Коко. Нейните очи бяха неизменно сведени надолу в присъствието на Райдър и тя така и не обели и думичка пред него. Едва ли беше на повече от петнадесет. Емил не й обръщаше и капчица внимание, освен, както Райдър предполагаше, през нощта, когато я водеше в леглото си. Тя се грижеше за облеклото му, поддържаше стаята му чиста и подредена и бе извънредно хрисима. На Райдър този обичай, смятан за напълно почтен на Ямайка, и то от всички заинтересовани страни, му се струваше едновременно забавен и отблъскващ.