Грейсън, естествено, му бе предложил жена и за първи път през своята сексуална зрелост бе отказал. Просто това му се струваше прекалено студено в своята предумишленост, прекалено нагласено. Точно така, той не желаеше да върши това, което се очакваше от него. Райдър се засмя на собствената си суетност и превзето държание.
В петък, в девет часа вечерта, тримата мъже възседнаха конете си и се отправиха към Кемъл Хол. Стъмняваше се, имаше пълнолуние, а звездите бяха едри и ярки. Райдър никога не бе виждал подобна гледка — все още не можеше да свикне и й се любуваше със зяпнала уста.
Светлините на Кемъл Хол се откроиха на около миля пред тях. Независимо от състоянието на главния път имаше карети и поне три дузини коне, всичките вързани близо до господарската къща и пазени от дузина малчугани. Къщата блестеше обсипана в светлина. Всички врати към верандата бяха широко отворени.
Райдър я видя веднага. Стоеше на самия вход, до един по-възрастен мъж. Беше облечена в бяло — чисто и девствено, с голи рамене; кестенявата й коса бе вдигната и само два гъсти кичура падаха надолу и лежаха върху голата бяла кожа. Райдър погледна и се усмихна точно когато и тя вдигна очи и го забеляза. Той видя как тя притихна. Разбира се! Осъзна, че в тази негова усмивка има нещо близко да презрение. Той я свали от лицето си. Отпусна се. Нямаше никакво значение дали момичето спи с всички мъже на острова. Просто нямаше значение.
Но мотивите за това определено го интересуваха.
Той тръгна към нея, рамо до рамо с почтения Самюъл Грейсън. Когато се вгледа по-отблизо, разбра, че тя не е божествената красавица, каквато се струваше на Грейсън. Изглеждаше доста по-възрастна от своите осемнадесет години. Очите й бяха ясно сиви, кожата й, бяла като голите й рамене, твърде бяла. Но тя носеше повече грим, отколкото бе редно за момиче на нейната възраст. Приличаше по-скоро на лондонска актриса или оперетка, а не на млада дама на бал в собствения си дом. Тъмното червило бе нанесено в изобилие на устните й, очите и веждите й бяха почернени. На бузите си имаше руж и дебел слой бяла пудра. Как й позволяваше вуйчо й да се гизди като проститутка в собствената му къща? И тази проклета девическа рокля, дето я беше облякла, това вече беше прекалено. Сякаш се подиграваше с вуйчо си, с всички присъстващи, може би дори и със себе си.
Райдър чу представянето и като пое ръката й, я обърна и лекичко целуна китката й. Тя се дръпна и той бавно, много бавно пусна ръката й.
Теодор Бърджис бе нещо съвсем различно. Висок, кльощав като пръчка, с благородно лице, макар и с упорита брадичка и прекомерно стеснителен на вид. Освен това изглеждаше напълно забравил деветнадесет годишното момиче, което се развяваше току до него.
— Приятно ми е, сър. Много ми е приятно — ръкостискането му не бе много силно. — Мистър Грейсън често ми е говорил за семейство Шербрук и уважението, което храни към рода ви. Тук сте добре дошъл, сър. За нас е удоволствие. Разбира се, няма да откажете един танц със моята сладка племенница?
Тоя да не е идиот? Или сляп?
Сладката племенница приличаше на изпомацана пачавра.
— Може ли да ви поканя за този менует, мис Статън-Гревил? — учтиво се обърна към нея Райдър.
Без да каже нищо, без да се усмихне, тя кимна и го хвана под ръка.
Той осъзна, че тя въобще не бе продумала на Емил. Не му бе обърнала никакво внимание. Поведение, повече от объркано и неочаквано. Ставаше му все по-интересно. И любопитно.
— Разбрах, че двамата с Емил се познавате от деца — каза той и я пусна, за да изпълни стъпките на менуета.
Когато отново се събраха, тя каза:
— Да. — Нищо друго, само това безизразно, равно „да“.
— Човек се чуди — продължи Райдър, когато отново се оказа близо до нея — защо хората започват да пренебрегват приятелите от детството си, когато пораснат. Да, чудна работа.
Изминаха няколко минути, преди отново да се хванат за ръце. Тя каза:
— Предполагам, че има много такива неща. — Нищо повече. Проклетницата му!
Менуетът свърши. Райдър още не бе започнал да се поти. Какво облекчение! Грейсън не го бе излъгал. Балната зала бе осветена до блясък от хиляди свещници. Бризът подухваше откъм морето през отворените врати. Малки момченца, облечени в бели панталони и бели ризи, с боси крака, неспирно помахваха с палмови листа.