Райдър я върна на вуйчо й. После се обърна, за да бъде представен на другите плантатори. Грейсън вървеше до него. Райдър хвърли един поглед назад, тя стоеше съвсем изправена с изопнати рамене. Вуйчо й й говореше нещо. Райдър се намръщи. Дали вуйчото не й се караше, задето се е наплескала толкова? Надяваше се да е така, но се съмняваше. Ако зависеше от него, щеше да й завре лицето в кофа с вода, а след това щеше да го натрие със сапун за пране. Но както и да е.
Танцува с дъщерите на всеки търговец и плантатор в радиус петдесет мили от Монтегю Бей. Ласкателствата не спираха, сипеха се комплименти за какво ли не, като се започнеше от блясъка на ботушите му и се стигнеше до прекрасното синьо на очите му — последното от едно седемнадесет годишно девойче, което не спираше да се киска. Райдър превзето се усмихваше, докато не го обзе досадата. Краката го боляха. Искаше му се да седне и да не помръдва поне час. Най-накрая, почти в полунощ, той успя да обходи Грейсън, трима целеустремени и плантатори, както и три не по-малко целеустремени плантаторски съпруги с дъщерите и да се измъкне на верандата. Каменни стъпала се спускаха към прекрасна тиха градина, благоуханна с аромата на рози, хибискус, рододендрон и още много ярки цветове, които той не познаваше. Райдър дълбоко пое дъх и влезе в градината. Покрай алеите имаше каменни пейки и той седна на една от тях и облегна гръб на розовата кайсия зад себе си. Затвори очи.
— Видях ви, като излизахте.
Той едва не скочи от пейката, така се стресна. Беше София Статън-Гревил, застанала много близо до него.
Той вдигна очи към нея, без да промени изражението си, без да помръдне дори.
— Исках да си отдъхна. Още не съм свикнал с жегата, а всяко момиче в тази проклета бална зала иска да танцува.
— Да. Доколкото знам, на баловете си прави точно това.
Гласът й бе студен, Много отчужден. Звучеше сякаш Райдър й е неприятен. Тогава защо го бе последвала тук? Не се връзваше.
Той още повече се отпусна. Протегна крака, прехвърли един върху друг глезените си и кръстоса ръце на гърдите си. Позата му бе нагла. Никога в своята зрялост не се бе държал толкова грубо в присъствието на жена.
— Какво искате от мен, мис Статън-Гревил? — Гласът му не отстъпваше по студенина на нейния. — Може би още един танц, след като сме на бал, както любезно изтъкнахте?
Тя се стегна и той отново се запита какво по дяволите изобщо търсеше тя тук. Софи вдигна очи и се загледа в мрака.
— Не се държите като повечето мъже, мистър Шербрук — най-сетне продума тя.
— О, имате предвид, че не удрям чело в пантофките ви ли? Че не съм зяпнал вашите твърде червени устни или, без съмнение, възхитителни гърди?
— Не!
— В такъв случай какво му е на държанието ми?
Тя се извърна. Той забеляза как пръстите й мачкат меките муселинени гънки на роклята й. Тя бе много стройна и макар роклята й да бе скроена високо, по новата мода, наложена от Жозефин, той бе сигурен, че талията й е съвсем тъничка. Чудеше се какви ли са краката и бедрата й.
— Вие сте безсрамник, сър — каза тя, като се обърна. Сега на начервените й устни се долавяше следа от усмивка. — Сигурно дори и в Англия джентълмените не говорят така.
— Дори и на изпоклепани курвета?
Той чу как тя рязко си пое дъх. Би могъл да се закълне, че в действителност тя направо се олюля назад. Софи несъзнателно вдигна ръка към бузата си и започна да търка грима.
Спря внезапно. Отпусна ръка покрай тялото си. Сега тя се усмихна. Очите на Райдър заблестяха при тази демонстрация на съвършен самоконтрол.
— Не — спокойно рече тя. — Не, дори и на изпоклепаните курви. Казаха ми, че сте духовит човек. Бях решила да се убедя в това сама, но очевидно слуховете не отговарят на истината. Вие сте един недодялан грубиян.
Той се изправи. Надвеси се много близо над нея, но тя не отстъпи назад.
— Сега ти ми пускаш кръв — каза той, — и не го правиш съвсем зле. Но не и толкова добре. — Той измъкна носна кърпичка от джоба си и бързо я прокара по начервените й устни. Тя се опита да се дръпне, но той я сграбчи за гърлото и продължи да трие устата й. Хвърли носната кърпа на земята. — Така — каза той, наведе се и силно я целуна. Беше много дълга целувка. Само след миг той стана по-нежен и тя усети страхотната му вещина, по-голяма тя не бе познала досега. Устните му милваха нейните, езикът му търсеше пролука, но не бе настоятелен. Без да помръдне, без въобще да реагира, тя му позволи да продължи.
Внезапно ръцете му обхванаха гърдите й и тя подскочи. Не можеше да стои така.