— Снощи чух да се говори, че тази сутрин сте на езда с мис Статън-Гревил.
Райдър не вдигна очи към Самюъл Грейсън. Боеше се, че ако го стори, ще се ухили като някой грешник. Грейсън май ревнуваше. Колко ли мъже бяха оглупели по проклетото момиче? И как по дяволите можеше някой да е разбрал за плановете им с мис Статън-Гревил. По-точно, за изключително поверителната й заповед.
— Бих казал, че докладчиците по това събитие са направили грешка, не смяташ ли? Аз съм тук и в момента закусвам. Джеймс, моля те кажи на Кора, че пресният хляб е много хубав.
— Каза ми вуйчо й — уточни Самюъл. — Попита ме дали може да ти се гласува доверие. Той много обича племенницата си и е силно загрижен да не би някой мъж да злоупотреби с нея.
Емил се задави с кафето си.
Райдър се наведе и го потупа по гърба.
— Добре ли си?
— Няма да търпя това, Емил — сряза го баща му. — Няма да говориш лошо за нея, разбираш ли ме? Няма да ми се правиш на малък похотливец!
— Нищо не съм казал, просто се задавих.
— По дяволите, момче! Няма да търпя осъдителната ти безочливост!
— Самюъл — благо го прекъсна Райдър. — Няма пълно единодушие относно добродетелността на мис Статън-Гревил. Това със сигурност ти е известно.
— Няма значение — отвърна Грейсън. — Аз зная истината.
— Тогава нека говорим за нещо друго. Не е имало други пъклени представления тук. Разочарован съм и в същото време се чудя защо престанаха така внезапно при моето пристигане.
— Така е — бавно каза Емил. — Тъй като, преди баща ми да те доведе в Кимбърли, ти прекара няколко часа в залива. За двадесет и четири часа всички или почти всички щяха да разберат, че си пристигнал.
— Което означава — замислено продължи Райдър, — че ако те са искали да прекратят изпълненията си току преди моето пристигане, човекът, който е отговорен за тях, не е чул за него навреме.
— Точно така — каза Емил.
— Все още не съм съвсем сигурен, че зад всичко това стои определен човек — обади се Грейсън. — Това, което видя, не е естествено. Ти сам каза, Райдър, че на мястото, където си видял пламъците, не е имало никакви следи от огън. Може би това не беше само човек, облечен в бяло, може би беше просто още една проява на злите сили на вуду.
— Беше си човек от плът и кръв — твърдо каза Райдър. — Също така стрелата, която прониза ръката ми, беше изстреляна от съвсем истински човек. Така че през онази първа вечер в Кимбърли Хол имаше двама негодници, нищо повече. Един въпрос, Самюъл, знаеш ли за някой наоколо, който да е умел в стрелбата с лък?
— Мили Боже! — сепна се Емил. — Не се сетих да питам. Да, татко, хайде да помислим за това.
За известно време и двамата се умълчаха. Райдър продължи да си хапва от изстудените плодове и хрупкавия хляб. Мислеше си за София Статън-Гревил. Как ли го чака? И мислите и хляба имаха възхитителен вкус.
— Да — каза Самюъл. — Познавам едного, който е много изявен в спортната стрелба с лък.
— Кой? — в един глас попитаха Емил и Райдър.
Райдър махна с ръка, сякаш не си струваше да се говори за това.
— Не, не, няма никакъв смисъл. Мислех си за Ели Томас — надзирателя на Бърджис. Защо ще му е на него да идва тук и да стреля по Райдър? Дейвид Локридж също е голям поклонник на този спорт, както и мистър Дженкинс, прекупвач в Монтегю Бей. Без съмнение, те не са единствените в околността. Определено са прекалено много, за да се направи някакво смислено заключение.
Райдър се усмихна. Още едно парченце от мозайката беше на масата. Още една връзка, която водеше към оная окаяна малка курва в Кемъл Хол, която го задяваше и направо си го бе оставила да я изчука в градината, и то при условие, че имаше около стотина души само на няколко ярда от тях. Той започна да подбутва насам-натам едно портокалово резенче.
— След като мъжете, които ни посетиха през първата вечер след пристигането ми, не са знаели, че съм тук, можем да започнем да стесняваме списъка с предположенията си, тъй като през първия следобед срещнах сума ти господа в „Златния дублон“.
Емил взе лист хартия и писалка. Записаха всички имена, които Райдър успя да си спомни.
— За много от тях няма никакво обяснение — каза Емил. — За прекалено много от тях. От това броене човек се обърква.