— О, Божичко! Да, мисля, че да, но знаете ли… о, естествено Дорси трябва да е сменила водата и да е измила легена, но пък понякога нея я домързява, така че може би не е. Почакайте, сър, ще я попитам. — Поза на озадаченост. — Но, знаете ли… от друга страна, Дорси никога няма да си признае, ако не го е измила. Така че никога няма да разберем. О, Божичко! — Тя скочи на крака и докато минаваше покрай него, сбърчи нос и прекалено силно подсмръкна.
Доста си я биваше.
Той се изправи и застана до нея.
— Подсмръкни още веднъж, София. Да, някакво нещастие ли се е случило? Не? Отлично, виждам, че лицето ти е олекнало поне малко. По него все още има разни мазила, но не толкова, че да ме накарат да те отпратя обратно в стаята ти. Освен това, нямаш и повече вода, с която да се измиеш, нали? Сега част от пудрата ти сигурно е по главата ми. Хайде, да вървим да яздим, преди да е станало прекалено горещо.
Появи се едно момче, което водеше красива дореста кобила с два бели чорапа на краката. Тя щипна с устни рамото на Софи. Софи си засмя и я потупа по носа.
— Ах, ти, лошо момиче! О, готова си за галоп, нали?
Райдър се намръщи. Гласът й бе съвсем различен — нисък и твърде очарователен.
Той не й помогна да се качи на седлото. Тя очакваше това. Райдър забеляза, но просто възседна собствения си жребец и зачака, без дори да я погледне.
Момчето направи „стъпало“ с ръце. Тя изгледа Райдър. Изражението й бе също толкова иронично, колкото на сестра му Синджан, когато бе успяла да му вземе партия шах.
— Къде бихте искали да отидем, мистър Шербрук?
— След като аз ще те наричам София, защо не ми викаш Райдър?
— Чудесно. Къде би искал да отидем, Райдър?
— На плажа. В онази уютна малка къщурка, за която съм слушал толкова много.
Тя дори не трепна, но той можеше да се закълне, че видя очите й да се разширяват.
— Не мисля — хладно отвърна тя. После му се усмихна съблазнително и по същия начин отметна глава. Костюмът й за езда бе в светлосиньо, шапката — в по-тъмен нюанс на същия цвят, с едно очарователно перо, което се извиваше покрай лицето й. Беше много ефектно — онова женствено отмятане на главата. — А освен това, смятам, че къщичката все още е заета. Вуйчо я дава под наем, нали разбирате? Да, човек не знае, кого точно може да завари там.
— О? Вуйчо ви, казвате?
Софи срита кобилата си, името й бе Опал, и пое в лек галоп по дългата широка алея на Кемъл Хол.
Безсрамница. Нямаше и капка срам в нея. Райдър я последва. Бе доволен да я остави тя да води. Излязоха на пътя, но след около половин миля тя свърна към морето. Райдър рязко си пое дъх, когато преминаха през рехавата ивица мангови дървета. Никога досега не бе виждал нещо толкова красиво.
Плажът се простираше все по-нататък и по-нататък на изток и изчезваше в далечината зад една издатина на брега. Пясъкът бе съвършено бял, чист и сякаш девствен. Водата — светъл тюркоаз. Манговите дървета отстъпваха мястото си на кокосови палми, които очертаваха извивките на белия пясък. Беше времето на отлива и различните нюанси на пясъка и водата поразяваха със своята красота.
— Невероятно е — отрони Райдър, преди да помисли, че трябва да внимава какво говори пред Софи. — Никога не съм виждал такава красота.
— Зная. Това е любимият ми плаж. Често плувам тук.
Той се овладя и я погледна с въпросително вдигната вежда:
— Сега искаш ли да плуваш?
— Обикновено плувам облечена със саронг5. Сега не си нося.
— Няма нищо. Наистина бих искал да те видя. Вече зная, че гърдите ти са напълно задоволителни. Не са чак толкова големи, но са хубави. Наистина. Не познавам мъж, който би могъл да се оплаче от размерите им, от големината, тежестта или пък от мекотата им. Но останалото — бедрата ти, корема, краката ти и женските ти дарования — смятам, че на мъжа трябва да му се дава възможност да се увери с очите си в качеството на онова, в което ще се гмурка, така да се каже, преди да се е престрашил с плонжа.
Тя извърна глава, но само за секунда.
— О? А смятате ли, че същите съображения важат и за жената, сър?
— Можеш да ме наричаш Райдър, тъй като има вероятност да станем твърде близки. Защо, естествено, че това важи и за тях. Искаш ли да ме видиш гол, София? Още сега?
Помисли си, че я е спипал на тясно, но веднага след това разбра, че е сгрешил. Софи го възнагради с най-пламенната усмивка, която бе виждал през времето на своята зрялост. Тя прокара език по долната си устна и наведе горната част на тялото си към него.
— Мисля, че би било чудесно, Райдър. Сигурно би могъл да ми позираш. Аз ще седна ей там, под кокосовата палма и ще ти казвам накъде да се обръщаш, така че да мога да те огледам в най-добрата перспектива. Знаеш ли, понякога мъжкият задник е доста очароващ.
5
Дълга ивица памучен или копринен плат, носена от мъже и жени, увита около тялото като пола. Национално облекло в Малайзия и Индонезия. — Б.пр.