— Да. Реших, че в името на мъжкото си достойнство не мога да търпя явното ти презрение.
— Не си по-различен от повечето мъже.
— Не, сигурно не съм.
— Никой не ти дава право да се отнасяш така с мен.
— Исках да те изненадам. Намирам, че си изключително непредсказуема, когато те хвана неподготвена. Разпищя се като някоя стара мома. Повече от възхитително. Твоята непредсказуемост е чудесна подправка. Без нея гозбата би била малко безсолна. Чудя се, с какво още ще ме изненадаш.
— Позабавлява се, Райдър. Стига толкова.
— О! Както виждаш, още не съм започнал. Но аз имам един въпрос към теб, София. Защо изрита лорд Дейвид Локридж от харема си?
— Харем? Струва ми се бъркаш родовете.
— Идеята е все същата. Защо, София?
Тя сви рамене и за момент му обърна гръб и зарея поглед над морето. Дълго време не продума.
Най-сетне тя отново се обърна към него. Проклетата флиртаджийска маска пак покриваше лицето й.
— Омръзна ми. Той бе едно пораснало хлапе. Мислеше само за собственото си удоволствие. Писна ми от него, това е всичко.
— Лъжеш.
— О? И защо смяташ така?
— Искаш да ти повярвам, че си го разкарала, защото искаш мен и си си спомнила моето изискване аз да съм единственият мъж, които се възползва от леглото ти.
— Да, спомням си какво каза.
— Ами Оливър Сасън? Ще разкараш ли и него?
Тя сви рамене и нищо не каза.
— Няма да стана твой любовник, докато не го направиш.
— Май си прекалено голям оптимист в своите желания, Райдър. Май работата не е в това, дамата да стане по привлекателна за господата. Аз съм си привлекателна. Трябва да ти текат лигите дори когато просто разговаряш с мен. Трябва да ме молиш да те допусна в леглото си.
Той се разсмя, силно и сърдечно.
— София, нека ти кажа нещо. Ти си хубава, да. Дори и с абсурдния си грим, пак си хубава, но разбери ме. Лягал съм и с много жени, чиято красота свежда хубостта ти до едната баналност, нищо извън рамките на обичайното. Тялото ти, съдя по това, което успях да видя, е доста приятно наглед. Но разбери ме, няма да ти играя по свирката. Няма да чакам зад кулисите, докато ти вдигаш крака пред, както изглежда, всеки мъж в околията. Не съм невъздържано момченце, изгарящо от нетърпение да оноди всичко женско, до което се докопа. Аз съм мъж, София, и с годините съм си създал собствени стандарти.
— С годините! На колко си, двадесет и пет, двадесети шест?
— Първия си полов акт преживях на тринайсет. А ти?
В този момент той видя в очите й гняв, при това едва сдържан. След това забеляза някаква несигурност, сякаш тя водеше някаква вътрешна борба дали да го фрасне по главата, ако й се удаде случай. После му се усмихна — онази свенлива, закачлива усмивка, която го вкаменяваше.
— Накратко, мис Статън-Гревил, отърви се от другите, от всички други, или никога няма да легна с теб. Вече се улавям, че бързо губя интерес.
— Много добре — отвърна тя. — Ще разкарам Оливър. Довечера ще дойдеш ли в къщичката? В девет?
— Има ли и други?
— Не.
— А, ти вече изрита Чарлз Грамънд. Горкичкият, да, изгуби всичките си пари от лорд Дейвид.
— Точно така.
Райдър се улови, че се умисля, нещо го човъркаше, но в същото време знаеше, че тя ще го избягва.
Щеше да му се разкрива, малко по малко, колкото да я зърне, но нямаше да свали гарда си, докато той не измислеше нещо съвсем неочаквано, докато не я хванеше напълно неподготвена, както преди малко, когато разголи гърдите й и й вдигна полата.
Той се изправи и застана до нея. Не й каза нищо, само втренчено я загледа. Сграбчи я под мишниците и я придърпа към себе си.
— Може би не ми се иска да попадна в легло, приютявало толкова много мъже. Може би ми се иска да изпробвам каквото имаш да ми покажеш още сега, тук.
Той я целуна, но тя се дръпна и устните му попаднаха на челюстта й.
Той само й се усмихна, обгърна бедрата й с ръце и като я повдигна силно, притисна корема й към слабините си. Коремът й бе твърд и той знаеше, че тя може да почувства това, в което той се опираше.
— Пусни ме, Райдър.
Гласът й бе спокоен и овладян. Той не спря да се усмихва.
— От друга страна — каза той, а устните му бяха досами устата й, — може би изобщо не искам да те имам. Може би това, което наистина ми се иска, е да ти го върна. Да те накарам да усетиш вкуса на заслуженото наказание. Да, точно това искам да направя.
Той я занесе до водата. Тя разбра намерението му и започна да се бори. Той се разсмя и нагази във водата. Щеше да съсипе ботушите си, изработени от мека кожа, но пет пари не даваше за това. Нагази навътре, където водата достигаше до бедрата му.
Тя крещеше, налагаше с юмруци гърдите, ръцете, раменете му.