Той я вдигна високо и я хвърли на цели четири фута от себе си, в по-дълбокото. Тя пльосна по гръб, размахала ръце като обезумяла и потъна като камък.
— Ето ти, немирнице — извика той, когато главата й изскочи над водата. Лешниковата й коса бе сплъстена в гъста плетеница по лицето и раменете й. Изглеждаше доста трогателно. — Не ме нападай пак, преди да си готова да платиш по-големи репарации.
Той отново се изсмя и с едри крачки се отправи към коня си.
— Сериозно ти говоря, София. Аз съм джентълмен през по-голямата част от времето, стига, разбира се, обстоятелствата да не изискват друго поведение. Разбери ме. Никога няма да ти позволя отново да си играеш с мен, без да получиш пълно и цялостно възмездие за това.
Полите й я повличаха ту на едната, ту на другата страна, докато тя се препъваше към брега. Ботушът й попадна в някаква дупка и тя се захлупи по очи. Успя да се изправи и да запази равновесие и му се закани с вдигнат юмрук. Той бе на коня си и се отдалечаваше надолу по плажа. Все още се смееше.
Райдър спря и тя го чу да вика през рамо:
— Довечера. В девет часа. Не закъснявай! А, и се постарай мястото да е проветрено.
Софи крачеше из къщичката с пълното съзнание, че вуйчо й я наблюдава с ъгълчето на очите си.
— Страх ме е от него — каза тя най-накрая.
— Не изглупявай — отряза я вуйчо Тео. — Той е просто един мъж. При това млад и със сигурност не чак толкова опитен.
— Грешиш. Оставам с впечатлението, че е спал с повече жени, отколкото изобщо има тук на Ямайка. Да върви по дяволите и той, и придирчивите му стандарти.
Тео сви рамене.
— Напий го. Знаеш как да го направиш. Стана време да идва. Ще бъда наблизо. Знаеш си работата.
— Да — отвърна тя. Прииска й се, просто ей така, да легне на земята и да умре.
Но Джеръми щеше да остане сам.
Тя се поизпъчи, но страхът не я напускаше. Трябваше да се вземе в ръце, трябваше да го вкара в капана. Правеше го добре. Бе умна, а и добрият Господ знаеше, че не й липсва опит.
Точно в девет на входната врата лекичко се почука.
Софи отвори. Той стоеше на вратата и лениво й се усмихваше.
— Бих казал, че опитът ти със съблазнителната рокля е по-скоро успешен — каза той, като мина покрай нея и влезе. — Все пак курвенското червено не ти отива. Мисля, че мекият зелен цвят ще е по-подходящ. Би трябвало да избягваш всички нюанси на бялото, така ще избегнеш и присмеха. Освен това банелата, с която повдигаш гърдите си, е хитрина, която не одобрявам. Жената или си има цици, или няма. Не можеш да заблудиш един мъж, който познава жените. Ще се научиш. Ела тук на светлото, за да мога да видя лицето ти.
Софи безмълвно го последва. Права беше да се страхува от него. С дългите си пръсти той повдигна брадичката й така, че свещта да осветява лицето й.
— Охо, никакъв грим. Или почти никакъв. Доволен съм, че се стараеш да задоволиш изискванията ми. Така, а сега какво предпочиташ, да се разсъблечеш или първо да си поприказваме? Кои са например любимите ти философи? О, по изражението на лицето ти разбирам, че си прочела великите мислители на всички времена. Да, май си напълно сведуща за толкова много от тях. Нека се спрем само на втората половина от миналия век. Френската школа.
Тя се отдръпна назад и застана зад един плетен стол.
— Харесвам Русо.
— Нима? В оригинал ли го четеш, или преведен на английски?
— И в оригинал и преведен. — Тя му обърна гръб и побърза да му налее чаша пунш. Подаде му я. — Тази вечер е топло. Защо не пийнеш, докато си говорим за Русо.
— Русо не ми харесва. Намирам го отвратително неточен в разсъжденията си и откровено глупав, нека си го кажем направо, в амбициите си да постигне съвършенството на земята, като използва, естествено, собствените си абсурдни методи.
Райдър вдигна чашата си за наздравица. След това я пресуши. Питието бе тръпчиво, студено и доста приятно на вкус. Не бе усетил, че е толкова жаден. Не си падаше особено много по рома, но този изобщо нямаше вкус на ром. Удари още едно. Наистина бе много добро.
— Мисля, че Русо е благороден човек. Човек, който желае най-доброто както на мъжете, така и на жените. Смята, че трябва да се откажем от низостта и упадъка на света, такъв какъвто го познаваме и да заживеем по-просто, да се завърнем назад към природата.
— Доколкото си спомням, това за природата никога не е било формулирано.
Райдър пийна още от пунша. Питието се плъзна по гърлото му. Никога досега не бе пил нещо толкова приятно на вкус. Той пресуши чашата си и й я връчи. Тя му сипа още едно.
— Както ти казах, тоя приятел е глупак. Това, което е трябвало да проповядва, е, че мъжете трябва да контролират жените, иначе ще загубят всякаква представа кои са и какви са, тъй като жените могат да ги контролират чрез секса. Колкото по опитна е една жена, толкова по-опасна е тя за мъжа. Например ти, София. Чудя се, какво искаш от мен. Чудя се какво имам толкова, което така страстно да желаеш, освен тялото ми, разбира се. Вярно, че съм Шербрук и следователно плантацията принадлежи на рода ми, но все пак… — Райдър млъкна. Почувства внезапно, че му става много горещо; вярно, чувстваше се чудесно, бе напълно отпуснат, а нуждата да я има се разгаряше. Тя изглеждаше омекнала, бе толкова мила с него, така изпълнена с желание, изгаряща от нетърпение да му достави удоволствие. Ето, сега бе протегнала ръце към него, разтворила обятията си и нещо му говореше. Той не разбираше думите й, което бе странно, но него изобщо не го бе грижа. Той обърна останалия пунш, стана от стола и я приближи. Взе я в прегръдките си и започна да я целува. Дъхът й бе топъл и сладък и тя отзивчиво разтвори устните си. Истинско пиршество! Ръцете му се спуснаха по гърба й и обхванаха сладките й половинки. Също както бе сторил и следобеда, той я вдигна, притисна я към себе си и простена при възхитителното усещане.