Остави я за секунда, отдръпна се крачка назад и задърпа роклята от раменете й.
Тя нежно се засмя — колко сладко — и го плесна през ръцете.
— Недей, Райдър, не така. Ще скъсаш плата, а той е скъп. Уших си я специално за теб. Съжалявам, че цветът не ти харесва. Ще си ушия друга, в този оттенък на зеленото, който ти прецениш, че е подходящ за мен. Хайде, остави ме да я сваля. Остави ме да се съблека гола. Гола, само за теб. Да, седни тук и ме гледай. Кажи ми какво искаш да правя. Ето ти още един пунш. Ще имаш нужда да се поохладиш, докато ме гледаш.
Райдър сръбна от пунша и облегна глава на възглавницата на стола. Наблюдаваше я с притворени очи как стои пред него с ръце на копчетата на курвенско червената си рокля.
Това бе последното, което той си спомняше.
— В безсъзнание е.
— Отлично — каза вуйчо Тео, като прекрачи през прага на къщичката. — Да, това е отлично. Не, София, не си тръгвай. Искам да го видиш. Знаеш го що за човек е. Много е вероятно да те разпитва. Трябва да си подготвена. Представи си, че на бедрото си има бенка или родилен белег. Трябва да си в течение, нали?
Вуйчо й завлече Райдър Шербрук на широкото, покрито със сатенена покривка легло. Тя отстъпи назад. Тео съблече Райдър бързо, имаше голям опит. Когато Райдър бе проснат по гръб, както майка го е родила, Тео се засмя.
— Божичко! Още е възбуден. Погледни го, София. Нали ти казах? Превъзходен екземпляр.
Тя не искаше да гледа, но го стори. Предполагаше, че е красив, тъй като тялото му бе стройно, с изваяни мускули и гърдите му бяха покрити със светлокафяви косъмчета, които оредяваха на стомаха му, но сега, като го погледна, той й се стори ужасяващ, особено членът му — дебел и твърд. Вуйчо Тео го обърна по корем. Кожата му бе гладка, гърбът — дълъг, а мускулите му — дълбоко очертани и корави. Нямаше никакви бенки или белези.
Вуйчо Тео отново го обърна по гръб.
— О, готов е, защото си мисли, че ще си легне с теб. — Тео се обърна. — Далиа! — извика той. — Влизай, момиче.
Едно много красиво младо момиче, на не повече от шестнайсет години пристъпи в къщичката. Имаше светлокафява кожа и кафяви очи. Тя нехайно се приближи до леглото и се зазяпа в младия гол мъж. Дълго време остана така, облещила очи.
— Падне голям кеф — каза тя и отправи една широка усмивка на Тео Бърджис. След това лекичко докосна корема на Райдър.
— Чудесно. В такъв случай няма да ти плащам.
— Не чак толкова кеф — възрази тя и се измъкна от роклята си. Отдолу бе гола. Гърдите й бяха много големи и стърчаха настрани, бедрата й бяха закръглени и гъвкави. Софи се извърна, но вуйчо Тео я сграбчи за ръката.
— Мисля, че трябва да гледаш, Софи. Казах ти вече, може да задава въпроси, да има забележки и…
— Няма! — изкрещя в лицето му тя, освободи се от хватката му и избяга от къщичката.
Чу как Далиа тихичко се засмя, чу я как каза със своя извънредно щастлив глас:
— О, виж го колко много пораснал, а аз само го докосвам с пръсти! О, да, масса, тава хубаво момче, бъде голям кеф.
Софи падна на колене. Усети как стомахът й се обръща, но не можеше да повърне. Вече бе надживяла гаденето. В началото би легнала болна, но не и сега. Не, твърде много време бе минало оттогава. Бе видяла твърде много. Тя обгърна раменете си с ръце и се заклати напред-назад.
Чу как Далия вика в къщичката, чу я как се смее, как охка и насърчава Райдър да проникне по-дълбоко в нея, да гали гърдите й. Чудеше се дали вуйчо й Тео стои там и гледа. Знаеше, че преди го е правил. Чудеше се дали и той не е чукал Далия. Тогава чу Райдър. Чу го да стене, да вика. О, Господи, това бе прекалено. Тя изпълзя по-надалече.