5.
Райдър се пробуди бавно. Първата му реакция бе на недоверчив скептицизъм. Чувстваше се едновременно леко пиян и преситен. Освен това бе напълно отморен, но съзнанието му бе някак странно помътено. Но сега бе сутрин, това поне знаеше. А той да е пиян? Никога досега не се бе събуждал пиян. Нещо не бе както трябва. В момента нищо не бе както трябва.
Той седна в чуждото легло и обхвана главата си с ръце. Опитваше се да разбере. Едва тогава осъзна, че е гол и си спомни къде се намира и какво бе правил тук през по-голямата част от изминалата нощ. Всъщност би трябвало да е напълно изцеден, но не беше.
Бе прекарал нощта в това легло със София Статън-Гревил.
Господи, тя бе невероятна. Сръчността й надминаваше уменията на всички жени, с които бе спал досега. Той бавно се изправи и разтръска глава, за да я проясни. Външната врата се отвори и една стара робиня прекрачи прага. Тя му се ухили широко с беззъбата си уста.
— Добро утро, масса — по-скоро изкряка тя. — Таз сутрин вий дубре, да. — Той понечи да се покрие, но старицата само поклати глава. Едва ли можеше да я впечатли независимо дали носеше изряден утринен костюм на джентълмен, или пък бе гол голеничък, като гръцките статуи на рода Шербрук, по които той и братята му се бяха заплесвали като деца.
Тя му предложи баня и закуска.
Вярна на навиците си, София го бе оставила сам.
Той бе само един от многото. Тя не се бе впечатлила кой знае колко, та да остане с него. Странно, но от това го заболя. Не по-малък бе и ядът му. Той бе просто още един от мъжете й и тя пет пари не даваше за него.
Той полекичка се отпусна във ваната. Опита се да си припомни изминалата нощ в подробности, но повечето от тях му убягваха. Това определено бе много странно. Спомни си как първо я целуна, а след това почти изживя усещанията, които вещите милувки на устните й му бяха донесли, и той потрепери при спомена. Спомни си как го бе яздила — здраво и бързо, как ръцете му бяха размесвали големите й гърди, как ги бяха галили, повдигали и как бе крещял, като подивял, когато се бе изкачил на върха.
Тя също бе крещяла. И му бе говорила, бе го насърчавала, споделяла желанията си, уверявала го бе какъв мъж е. Спомняше си съвсем ясно гласа й — дълбок и нежен. Спомняше си гърдите й, които държеше в ръцете си. Спомняше си ги как изпъкваха и се полюшваха, когато тя извиваше гръб над него.
Райдър обаче не си спомняше да й е доставил удоволствие, а това бе странно, тъй като той не я бе излъгал. Той бе отличен любовник. Никога не оставяше една жена незадоволена. Но той не я бе милвал с устни, както тя него. Също така не можеше да си спомни да я е целувал, като се изключи целувката в самото начало на вечерта, а това, съвсем определено, бе още по-странно, тъй като Райдър обичаше целувките, обичаше усещането когато плъзваше език в устата на жената, обичаше да я гали, да я притиска все по-силно и по-силно с ръце по тялото й, които не знаеха почивка и усилваха удоволствието й.
Защо не я бе целувал? Толкова безпътна ли бе тя, та да успява да достигне до върха просто като го усети в себе си? Той дори не я бе погалил с пръсти, поне не си спомняше нищо такова. Той отново поклати глава, за да разсее леката замаяност. Все още се чувстваше леко пиян. Чувството му бе омразно, както и проклетата мътилка в главата му.
Той се изправи във ваната и старата робиня му подаде хавлия. Старицата не проявяваше какъвто и да е интерес към тялото му. Не, помисли си той, а ядът му ставаше все по-силен и надмогваше замаяността му, тя толкова много е привикнала с това да вижда тук голи мъже — мъжете на София Статън-Гревил, — че вече дори не й прави впечатление.
Той се облече в току-що изгладени дрехи — мили Боже, за всичко ли бе помислила тази проклетница! — и хапна пресни плодове и топъл хляб. Старицата му предложи пунш, но той поклати глава. Исусе, помисли си той, като видя как тя го гаврътна, докато си мислеше, че не я гледат. Пиенето тук надхвърляше здравия разум и бе извън всякакъв контрол. Би трябвало да е наясно, приносът му към традицията от предишната нощ бе повече от достатъчен.
Няколко минути по-късно, на излизане, той се обърна на прага и погледна леглото вече оправено от старата робиня. Вътре смърдеше на секс.
Мразеше се заради това, което й бе позволил да прави с него. Очевидно тя нито за миг не бе престанала да се контролира. Той отново си спомни как тя бе изпищяла от удоволствие и се зачуди дали не се е преструвала. Странно, той не бе сигурен, а това определено не бе нормално. Райдър познаваше жените. Нямаше на света жена, която да може да имитира удоволствие, когато бе с него. Но тя може и да го е сторила, а той просто не знаеше дали не е така. Тогава си припомни и чашите пунш, които бе обърнал снощи при пристигането си в къщичката. Колко бе вкусен, колко студен и освежаващ бе този пунш, а след това помнеше само топлината, която бе почувствал, силната си възбуда, настойчивостта си и невероятната сласт, която бе последвала; още и още, докато в крайна сметка не бе паднал като добър войник в боя.