Тео Бърджис се опита да отклони Джеръми, но опитът му не сполучи. Изглежда, мъжът истински обичаше момчето. Не му нареди да пази тишина. Само поклати глава и се усмихна на Райдър, сякаш искаше да каже: „Какво мога да сторя?“
Софи изобщо не се обади.
— Сестра ми е най-добрият ездач в цялата област — каза Джеръми. — Може би и в цяла Ямайка, но не съм сигурен, защото никога не съм ходил в Кингстън.
— Благодаря ти, Джеръми — Софи се усмихна на своя рицар — несъзнателна, красива усмивка, от която на Райдър му секна дъхът. Тя изглеждаше на петнайсет. Усмивката сякаш освети лицето й и то стана много по-различно, по-привлекателно, а на Райдър това не му хареса. В същия момент той осъзна, че това е първият път, в който я вижда да се усмихва.
По дяволите! Какво ставаше тук?
Той сведе погледа си към превъзходното блюдо — скариди с ананас в сос от къри. Бодна една скарида и замислено я задъвка. Момчето се бе разприказвало отново, този път разказваше на Райдър и вуйчо си за часовете, прекарани на полето с Томас.
Софи забеляза, че не спомена за камшика.
Вечерята бе приятна и завърши със сладкиш с манго, залян с топла сметана. Разкошното ямайско кафе бе гъсто, черно и чудесно, както обикновено.
Райдър чакаше благоприятния момент. Когато изпратиха Джеръми в леглото, Райдър му стисна ръка. Прие с готовност още щом Тео Бърджис го покани да се оттеглят на верандата, където бе много по-прохладно. Досега не бе срещал на Ямайка човек, който вечер да не си пийва ром. Време бе ритуалът да започне. Време бе да приведе плана си в изпълнение.
Не се изненада, когато София се извини и последва Джеръми по стълбите. Нито пък, когато Тео извика подире й.
— Ела при нас, след като се погрижиш за брат си, скъпа. И не забравяй, Софи!
— Няма да забравя, вуйчо Тео — отвърна тя. Райдър долови в гласа й нещо странно, нещо, което той изобщо не разбираше. — Ей сега идвам.
Райдър се постара компанията му да бъде приятна. Бе забавен, разказваше вицове, без да чака да го подканят. Окуражаваше Тео Бърджис, подтикваше го да говори и когато Тео се отпусна, Райдър се облегна назад и се замисли за това, което се надяваше, че ще се случи.
Райдър никак не се изненада, като видя, че София дойде с поднос с чаши пунш.
— Чудесно — посрещна я Тео. Радвам се, че не си забравила, Софи. Вярвам, пуншът отговаря на изискванията на един Бърджис? Предполагам, че обичате пунш, Райдър?
— Да, сър. Можете да сте съвсем сигурен в това.
Значи това било.
Той пое чашата, която Софи му подаде. Стори му се, че ръката й трепери. Не, сигурно си е въобразил.
Тео вдигна наздравица. Чукнаха се и Райдър се престори, че пие.
След това, все така с чаша в ръка, той се изправи, отиде до дървения парапет и като се облакъти на него зарея поглед в проблясващото в далечината море. Луната разкриваше величествена гледка пред него. Но той просто не я забелязваше. Обърна се с лице към София и Тео, вдигна наздравица за красотата на природата и пак се престори, че пие. Когато отново се обърна с гръб към домакините си, той лисна съдържанието на чашата си върху яркорозовите цветове, на хибискусовия храст, който растеше точно под верандата. Надяваше се да не е погубил растението.
Време беше да действа. Той се обърна с широка усмивка и размаха празната си чаша.
— Защо не се поразходим, София — рече той.
Тя не желаеше да се разхожда. Искаше той просто да си тръгне, а не пак да бъде проснат гол в къщичката и Далия да се вие над него, да го милва. Не искаше да чуе още веднъж виковете му, ознаменуващи върха на мъжкото му удоволствие.
— Да, София, върви, скъпа.
— Донеси още по една чаша от този превъзходен ром и за двама ни.
— Да, отлична идея — отзова се Тео и усети как кръвта триумфиращо препусна по вените му. София много се заблуждаваше по отношение на Шербрук. Един младеж, нищо повече. Въобще не беше толкова интелигентен или пък лукав, напротив, бе съвсем лесен, напълно предвидим. В известен смисъл това разочароваше Тео Бърджис. Губеше се предизвикателството. Даа, София грешеше.
София взе по една чаша и за двама им. Още веднъж Райдър пое чашата, която тя тикна в ръката му. Предложи й ръката си.
— Хайде да се поразтъпчем. Нощта е красива, нали? Можеш да ми разкажеш още нещо от историята на острова.