— Проклет да си — каза тя най-сетне. — Пусни ме! — Гласът й бе нисък и в него звучеше злоба.
— Знаеш ли, София, досега никоя жена не ме бе нападала с лоши намерения. Естествено, нахвърляли са ми се със смях, със сексуална жажда, да. Много обичам игривите жени и някои от тях изглежда го знаят. Но това насилие? Не съм сигурен, че съм наясно с правилата. Дали да не те подържа така още пет минути, та да съм сигурен, че си се укротила?
Тя изпитваше някаква смесица от ярост и страх. Сълзи изгаряха очите й. Не намираше думи. Софи просто поклати глава.
Райдър забеляза сълзите й, но знаеше, че тя няма да им позволи да потекат от очите й.
— Ще ми се нахвърлиш ли пак, ако те пусна?
Тя поклати глава отново. Райдър бе сигурен, че сега тя наистина бе неспособна да говори. Бе победил. Направо я бе съсипал. Никак не бе трудно. Тя си го заслужаваше. Той освободи китките й. Тя се претърколи на една страна и в следващия миг отново бе на крака, вперила от високо поглед в него.
Райдър бавно се изправи. Върна стола си на мястото му и с жест я покани да седне.
— Да съм те упоил? — бяха първите му думи. — Нали това каза? Що за идея? Каква нелепа мисъл. Как изобщо е възможно някой да си помисли за нещо толкова вероломно? Та това е подло, недостойно! Това е такава измама, че чак умът ми не я побира! Божичко! Още е много рано за такива шеги, но и без това, както ти казах, нямам какво друго да правя, а и ти, съвсем определено, не ме отегчаваш вече. Защо пък, можем да ги поразтягаме и такива.
Сякаш нищо не е било, вцепенено си помисли тя.
— Аз бях девств… — Гласът й заглъхна, сякаш бе катурната по склона канара. Господи! Та той ще си умре от смях, ако му каже, че е била девствена. Тя поклати глава и се опита да се овладее. Той знаеше за опиатите, бе почти убедена в това.
— Ти ме упои. Сигурно си сложил нещо в пунша ми. А след това злоупотреби с моята беззащитност. — Това не бяха думите, които й се искаше да каже, но нищо друго не й дойде наум. Прозвуча като безполезно оплакване на обидена девица. Освен това Софи осъзна, че каквото и да каже, то няма да бъде на място. Нямаше да постигне нищо друго, освен да му даде още поводи за присмех.
— Не ти ли казах, че току след пристигането си в Монтегю Бей чух, че имаш трима любовници? Имах възможност да чуя и описание на въпросните мъже Оливър Сасън даже се случи там и трябваше да изтърпи някои безмилостни подмятания за връзката си с теб. Чиста завист, разбира си. Та, мисълта ми е, че не е възможно дълго да си останала девствена. Освен ако не си приложила някакви съвсем екзотични и странни хватки. А, да, не се изненадвай, София, и моля те, не протестирай. Малко думи започват с „девств“. Радвам се, че се осъзна и не довърши тази смешна лъжа. Девствена… още нещо, което умът ми не побира.
— Не — промълви тя разгромена. — За какво ми е да те лъжа? — Но си мислеше: Тази сутрин не почувствах нищо особено. Дори се огледах в огледалото. Бях си същата и въпреки това той казва, че е спал с мен и не съм била девствена. Нищо не разбираше, но си замълча. Бе очевидно, че мъжете не са в състояние да разберат дали една жена е била докосвана или не. Явно мъжете нямаха друг избор, освен да съдят за невинността на една жена единствено от това, което тя им каже по въпроса. От нейните думи полза никаква, като се имаше предвид репутацията й и тя си го знаеше. Това трябва да е. Беше точно толкова невинна, колкото и всяка друга курва в Монтегю Бей. Забеляза, че Райдър се хили насреща й. Усмивката му бе изпълнена с тържество, доволство и нещо много повече от злонамереност.
— Моля те, Райдър, моля те, кажи ми истината! Какво знаеш? Как разбра? Какво искаш? Признавам си, всичко свърши. Убедена съм в това. Край, дори и вуйчо още да не е разбрал. Но, моля те! О, моля те, за Бога… — Млъкна. Какво се канеше да го пита? Не можеше да направи нищо, за да го спре. Той щеше да извърши това, което иска. Почти го чуваше как й се присмива, ако се опита да му каже за Джеръми. Тя бавно стана от стола. Чувстваше се вцепенена и изтръпнала. Изгледа го с невиждащи очи, обърна се, повдигна краищата на полите си и изтича по стъпалата на верандата.
— Издадоха те гърдите ти, мис Статън-Гревил — с висок и приповдигнат глас извика той подире й. — Благодарение на това стигнах до извода, че си ме упоила. Както виждаш, за мен въобще не беше толкова трудно да се досетя. Гърдите на една жена са си нейни собствени и не може просто ей така да си ги разменя с други. Вярно, и другите гърди си ги биваше, но бяха прекалено големи за мен. Предпочитам твоите.
Тя не се обърна, но той би могъл да се закълне, че цялото й тяло потръпна при думите му.