Очите на Пи Джей са пълни с болка, много повече, отколкото със страх. Той целува Джоуи по челото. Искреността, с която говори, е почти хипнотична и Джоуи се чувства като в транс, като запленен от Пи Джей. Трудно му е да разсъждава.
– Джоуи, чуй ме, Джоуи, ти си ми брат — мой брат! — и това е по-важно за мен от всичко останало, ти си ми кръв, ти си част от мен. Не знаеш ли, че те обичам? Не го ли знаеш? Не знаеш ли, че те обичам? Ти обичаш ли ме?
— Да, да. — Ние сме братя и се обичаме.
Джоуи плаче:
— Точно затова ми е толкова трудно.
Пи Джей все още не го пуска, гледа го право в очите, носовете им почти се допират.
— Значи ако ме обичаш, хлапе, ако наистина обичаш брат си, просто слушай. Само ме изслушай ще разбереш какво се случи. Ето какво стана: карах по Пайп Ридж — стария черен път, както правехме в гимназията. Нали знаеш как лъкатуши старият път — завой след завой, и значи аз тъкмо излизах от един завой тя се появи, изскочи иззад дърветата, спусна се по склона и — право на пътя. Натиснах спирачките, но колата мина върху нея, прегазих я, преди да успея да спра.
— Тя е гола, Пи Джей, видях я, тя е гола там, в багажника.
— Нали ти разказвам, слушай ме. Когато изскочи от горичката, тя беше гола, както майка я е родила, а онзи тип я преследваше.
— Какъв тип?
— Не го познавам. Никога преди не го бях виждал. Но тя не виждаше колата, защото онзи я гонеше, Джоуи, защото се обръщаше назад и тичаше с все сила. Излезе на пътя пред колата. Погледна ме и изпищя, а аз я блъснах. Божичко, беше ужасно! Най-страшното нещо, което съм виждал и се надявам никога повече да не видя. Блъснах я толкова силно, знаех, че съм я убил.
— Къде отиде онзи мъж?
— Спря, когато я блъснах, стоеше като гръмнат там, на склона. Щом слязох от колата, той се втурна навътре в гората и аз реших, че трябва да тръгна след копелето, затичах се след него, но онзи познаваше местността по добре от мен. Беше духнал, когато изкачих склона. Тичах навътре може би петнайсетина метра, може би повече, видях изпочупените клони, но после се показаха пътеките, можеше да е тръгнал по всяка една от тях, не знаех накъде да вървя. Заради бурята почти нищо не се виждаше. Дъждът и вятърът не ми позволиха да чуя стъпките му и не можех да го проследя. Затова се върнах на пътя, а тя вече бе мъртва, както си и знаех.
Пи Джей потръпва от спомена и притваря очи. Опира чело в челото на Джоуи.
— Боже Господи, беше ужасно, Джоуи, ужасно — раните от катастрофата и онова, което той и беше сторил, преди да се появя. Стана ми лошо, повърнах на пътя, изповръщах си червата.
— Тя защо е в багажника?
— Мушамата си е моя. Не можех да оставя момичето там.
— Трябваше да отидеш при шерифа.
— Не можех да я зарежа сама на пътя. Страхувах се, Джоуи, бях объркан и уплашен. Дори и брат ти може да се изплаши — казва Пи Джей и го пуска. Поглежда тревожно към къщата и казва:
— Татко е на прозореца, гледа ни. Ако стоим тук дълго, ще излезе да види какво става.
— Може би не си искал да я оставиш там, но след като я напъха в багажника, защо не отиде при шерифа?
— Ще ти обясня всичко, ще ти кажа всичко, Джоуи — обещава Пи Джей. — Но нека първо влезем в колата. Сигурно изглежда странно, че стоим тук на дъжда. Нека да влезем в колата, ще включим радиото и татко ще реши, че просто си говорим.
Пи Джей слага единия куфар в багажника при мъртвата жена, после прибира и другия и затръшва капака.
Джоуи не може да спре да трепери. Иска да побегне. Но не към дома си. В нощта. Иска да изтича в нощта, да избяга от Ашървил и да прекоси света, да посети непознати места, където никой не го познава, да тича и да не спира в нощта. Ала той обича Пи Джей. Брат му винаги му е помагал, затова трябва поне да го изслуша. Може пък всичко да се изясни. Може би не е толкова зле, колкото изглежда. Може би има надежда за добрия брат, който просто трябва да чуе нещо. Молеха го само да изчака, за да чуе нещо.
Пи Джей заключва багажника и вади ключовете. Минава зад Джоуи и леко го стисва за врата — проява на привързаност, а също и да го принуди да побърза.
— Хайде, хлапе. Нека ти разкажа всичко, абсолютно всичко и тогава ще решим как ще е най-правилно да постъпим. Хайде, влез в колата. Това съм аз, Джоуи, аз, и имам нужда от теб.
Качват се в колата. Джоуи сяда на мястото до шофьора. В колата е студено, а въздухът — влажен. Пи Джей включва двигателя и пуска парното.
Дъждът се усилва, направо се излива като из ведро, а светът се изгубва зад запотените прозорци. Купето като че ли започва да се свива около тях, влажно и тясно. Двамата са затворени в стоманен пашкул и очакват метаморфозата си, очакват да се преродят като нови хора с неизвестно бъдеще.