— Какви глупости говориш, братле?
— Кога сключи сделката? — попита вместо отговор Джоуи, надявайки се да уцели право в десетката на побърканата фантазия на брат си и да пораздруса невероятното му самодоволство.
— Сделка ли?
— Кога продаде душата си?
Без да обръща внимание на думите на Джоуи, Пи Джей каза на Селест:
— Сигурно ти си му помогнала да го разгадае. Умът му няма тази тъмна способност, която да му позволи да прозре истината сам. И не може да се е сдобил с нея в часовете, след като отвори капака на багажника ми. Ти си интересна млада дама. Коя си?
Тя не отговори.
— Момичето на пътя — досети се Пи Джей. — Вече щях да съм те спипал, ако Джоуи не се бе намесил. Но коя всъщност си ти?
Скрити самоличности. Двулики хора. Конспирации. Пи Джей наистина живееше в сложния мелодраматичен свят на психясал параноик с религиозни халюцинации и явно бе зърнал у Селест някакво свръхестествено присъствие.
Момичето продължаваше да мълчи. Лежеше свито зад парапета с ръка върху пушката си.
Джоуи се надяваше, че Селест няма да стреля. Трябваше или да примамят Пи Джей навътре в църквата, или да го убедят, че пушките не са им нужни, тъй като и двамата са защитени от светата земя, на която се намират.
— Знаеш ли къде намерих трийсетте долара, Джоуи? — попита нагло Пи Джей.
— В чантичката на Бевърли Коршак. Сега ще ми се наложи да си ги взема обратно и по-късно наново да ги напъхам в джоба ти. За да осигуря доказателство.
Най-сетне Джоуи прозря каква роля му е отредил Пи Джей, Върху него щеше да падне вината за всичко сторено от брат му и за всичко, което Пи Джей тепърва щеше да стори тази нощ. Без съмнение убийството му щеше да прилича на самоубийство — религиозно хлапе, дето обича да целува броеницата, просто откача и избива дванайсет човека за сатанинската си церемония, после се самоубива, както в трилърите в късните часове.
Беше се избавил от тази съдба преди двайсет години, когато не събра смелост да поеме след Пи Джей по пътя за Коъл Вали, вместо това бе попаднал под ударите на орис не по-благосклонна от тази. Сега трябваше да се спаси и от двата варианта.
— Нали ме попита кога продадох душата си — рече Пи Джей.
Все още стоеше в преддверието.
— Бях на тринайсет, а ти — на десет. Попаднаха ми едни книги за сатанизма, за черните литургии — чиста работа. Вече бях узрял за тях, Джоуи. Правех скромните си церемонии в горите. Бях готов да ти резна вратлето, братче, да изтръгна сърцето ти. Но не се наложи да стигам дотам. Всичко се нареди много по-лесно. Знаеш ли, дори не съм убеден, че церемониите бяха необходими. Мисля, че бе достатъчно, че го исках адски много. С всяка своя клетка, с цялото си сърце, толкова го исках, че ме болеше — и точно това му отвори вратата към мен.
— На кого?
— На Сатаната, Дявола, Лукавия — иронично изрече Пи Джей. — Майчице, та той въобще не е такъв, Джоуи. Всъщност той е доста мил, пухкав стар звяр — поне за ония, които го почитат.
Селест все още стоеше свита зад паравана, но Джоуи се изправи на крака.
— Браво, братле — окуражи го Пи Джей, — не се страхувай. От ноздрите на батко ти няма да изригнат зелени пламъци, нито пък ще ми пораснат криле.
Подът на църквата беше много горещ.
По стъклата на някои от прозорците се кондензира влага и се оформиха фигури, подобни на лица на същества от други измерения.
— Защо го направи, Пи Джей? — попита Джоуи, преструвайки се, че вярва в разни неща като души, дяволи и сделки със сатаната.
— О, хлапе, още тогава ми беше дошло до гуша от немотията и се ужасявах, че като порасна, ще се превърна в същия безполезен боклук като нашия старец. Исках пачки в джобовете си, исках като стана голям, да карам скъпи коли, в които да примамвам момичетата. И нямаше начин това да ми се случи, докато бях просто едно от момчетата на Шанън, докато живеех в стаята до пещта на парното. Обаче след като сключих сделката — виж какво стана. Футболна звезда. Пълен отличник. Най-популярното момче в училище. Момичетата се редяха на опашка да си вдигат полите за мен, а дори като ги зарязвах, те пак ме обичаха, мечтаеха за мен и никога не казваха лоша дума по мой адрес. После дойде пълната стипендия за католическия университет — и това ако не е ирония на съдбата?
Джоуи поклати глава:
— Ти винаги си бил добър спортист, дори като дете. И винаги си бил много умен. Всички винаги са те харесвали. Ти винаги си притежавал тези качества, Пи Джей.
— Друг път! — Пи Джей повиши тон. — Бог не ми даде нищо, когато се пръкнах на белия свят, нищо, нищо, освен собствения ми кръст, който трябваше да мъкна на плещите си. Той е агитатор за страданието, Бог, де. Истински садист. Нямах нишо, докато не сключих сделката.