Трябваше да събуди Селест, трябваше бързо да я изведе оттам или да я изнесе на ръце. Ако трябваше да я носи обаче, щеше да се наложи да зареже пушката. Тази идея никак не му допадна.
Взирайки се в момичето, към красивата сянка на паяжините, трепкаща като воал върху лицето и, Джоуи си спомни обезумелия тлъст паяк, обикалящ мрежата си в първата камера на подземието.
Ужасен от мисълта, той рязко пое дъх между стиснатите си зъби.
Отстъпи назад от мястото, сгрявано от крушката. Присви очи към тъмните процепи между таванските греди.
Пи Джей беше там, дебнеща, зловеща сянка, не просто спотаена в таванска пролука и чакаща да се нахвърли върху плячката си, а поклащаща се току над Джоуи със страховитата грация на паяк, дяволски пъргава и невероятно безшумна; висеше с главата надолу, поклащайки се между гредите леко, незнайно как, подигравайки се на гравитацията и на логиката. Очите му лъщяха като черен въглен, беше се озъбил. За Джоуи вече нямаше съмнение, че Пи Джей е нещо различно от обикновен човек.
Той понечи да вдигне пушката, която тежеше цял тон. Прекалено късно, прекалено бавно. Съзнаваше безсмислието на борбата, въпреки че реагира инстинктивно, имаше усещането, че се намира в парализиращата прегръдка на адски кошмар, макар да знаеше, че е напълно буден.
Като прилеп, излитащ от гнездото си, Пи Джей се оттласна от пролуката между гредите, спусна се надолу и блъсна Джоуи на земята. Пушката излетя надалече.
Като деца понякога се биеха и се бореха, но никога не се бяха наранявали истински. Бяха прекалено близки — братята Шанън срещу целия свят. Ала сега насъбираният двайсет години гняв опари душата на Джоуи като отприщена атомна енергия, прогонвайки всяка останала частица обич и съчувствие към Пи Джей. Остана само яростното разкаяние, съжаление и негодуване. Беше твърдо решен този път да не бъде жертва. Изпита непреодолима страст да помогне на справедливостта да възтържествува. Удряше, дращеше и риташе, борейки се за живота си, за живота на Селест с ярост, библейска по силата си, биеше се с плашещо настървение, събудило у него дивия отмъстител.
Обаче дори тласкан от гнева и отчаянието, Джоуи не можеше да се мери с онова, в което се бе превърнал брат му. Коравите като гранит юмруци на Пи Джей го обсипваха като лавина и нито парирането на ударите, нито отбягването им помагаше. Неговият гняв бе нечовешки, силата му — свръхчовешка.
Щом съпротивата на Джоуи отслабна, Пи Джей го сграбчи, повдигна го над пода и го хвърли отново долу, крещейки с изгарящо презрение:
— Шибан религиозен подлизурко!
Ядният, присмехулен глас бе на Пи Джей, но бе променен по-дълбок от всякога, жесток и ехтящ, треперещ от ледена омраза, излитащ като че ли от бездънен каменен кладенец или от железен затвор, а всяка дума падаше с гръм като хвърлен към дъното на вечността камък.
— Шибан религиозен подлизурко!
Пи Джей повтори думите и безмилостно ритна брат си, премазвайки ребрата му като със стоманен ботуш.
— Малко, целуващо броеницата копеле!
Още един ритник и още един, Джоуи се опита да се свие, за да се предпази, също като буболечка, насочила жилото си към света. Ала всеки ритник попадаше в целта — в ребрата, в бъбреците, в гърба — сякаш идваше не от човек, а от огромна преса, от обезумяла роботизирана машина. Тогава ритането престана.
С една ръка Пи Джей стисна Джоуи за гърлото, а с другата го хвана за колана на дънките и го понесе над земята като световен шампион по вдигане на тежести. Вдигна го и го захвърли.
Джоуи отскочи от каменната стена и падна на пода като счупена марионетка. В устата му изтрополиха счупени зъби. Давеше се в кръвта си. Гърдите го стягаха. Дробовете му бяха смазани и го боляха, може би имаше вътрешна рана. Дишаше трудно с конвулсивно хриптене. Сърцето му беше в аритмия. Пазейки равновесие по тънката нишка между съзнанието и бездънния мрак, Джоуи примигва през сълзи и видя как Пи Джей му обръща гръб и се насочва към Селест. Видя и пушката. Беше до ръката му.
Не можеше да движи крайниците си. Отчаяно се опита да достигне ремингтъна, но мускулите му се свиха в болезнени спазми. Ръката му едва помръдна и се отпусна безполезна на пода.
Заплашителен грохот се надигна под тялото му. Горещият под се тресеше.
Пи Джей се приведе над Селест; смяташе брат си за мъртъв.
Пушката. Толкова близо. Изкусително близо.
Джоуи съсредоточи цялото си същество върху пушката, впрегна всичката си останала сила в опита си да достигне оръжието, призова цялата си вяра и си наложи да пренебрегне нечовешката болка от жестокия побой, който го парализира.