Выбрать главу

Много добре познаваше лицето си на тази възраст, нали веднъж вече бе доживял четирийсет. Но на тази снимка Джоуи изглеждаше по-добре: не беше преждевременно остарял, не бе съсипан от алкохола, очите му не бяха мъртви. Изглеждаше преуспял и най-хубавото от всичко — изглеждаше щастлив.

Ала не собственото му лице, гледащо го от снимката, бе най-важното. На фотографията имаше още хора. До него, също с петнайсет години по-стара, бе Селест, освен нея имаше и две дечица — красиво момиченце, може би шестгодишно, и хубаво момче, около осемгодишно.

Джоуи едва преглътна сълзите си и с разтуптяно от дива радост сърце взе книгата от ръцете на Селест.

Тя му посочи текста под фотографията и Джоуи яростно замига, за да проясни погледа си от сълзите и да прочете написаното:

Джоузеф Шанън е автор на осем популярни романа за радостите на любовта и щастието от семейния — живот, шест от тях станаха бестселъри. Съпругата му Селест е изтъкната поетеса. Двамата живеят с децата си Джош и Лора в Южна Калифорния.

Докато четеше, Джоуи следеше думите с треперещ пръст, също както следеше текста на молитвите по време на литургия, когато бе дете.

— И така — меко добави Селест, — още от пролетта на седемдесет и трета аз знаех, че ще дойдеш.

Някои от спотаилите се в очите и тайни изчезнаха, но много други останаха. Джоуи знаеше, че без значение колко дълго споделяха живота си, тя винаги щеше да крие някаква загадка в себе си.

— Искам да я взема — рече той над книгата.

Селест поклати глава:

— Знаеш, че не можеш. Пък и не ти трябва, за да започнеш да пишеш. Трябва просто да повярваш, че ще успееш. Джоуи и позволи да вземе книгата от ръцете му.

Докато момичето връщаше романа на рафта, на Джоуи му хрумна, че му бе даден втори шанс не толкова, за да спре Пи Джей, колкото за да срещне Селест Бейкър. Макар борбата със злото да бе изключително важна, за света не можеше да има надежда без любов.

— Обещай ми, че ще повярваш — помоли го тя н нежно погали лицето му.

— Обещавам.

— Значи — промълви Селест, — всичко е възможно.

Около тях библиотеката бе пълна с изживени животи, с осъществени надежди, с възнаградени амбиции и мечти, които очакваха да бъдат превърнати в реалност.

Информация за текста

© 1995 Дийн Кунц

© 2004 София Русенова, превод от английски

Dean Koontz

Strange Highways, 1995

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Публикация: ИК „Плеяда“, 2004

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2719]

Последна редакция: 2007-03-13 20:21:23