— Знам ги тия червенокоси южнячки — отсече Бруно, боцвайки с вилица ябълковия пай.
Гай отново усети парещ и абсолютно ненужен срам. Ненужен, тъй като нищо от онова, което Мириам бе извършила или казала, не би смутило или изненадало Бруно. Той сякаш не бе способен да се изненадва — само интересът му се изостряше.
Бруно се загледа в чинията си с престорена веселост. Очите му се поотвориха, заблестяха, доколкото бе възможно, както бяха кръвясали и със сини кръгове отдолу.
— Женитба! — въздъхна Бруно.
Думата остана да звучи в ушите на Гай. Това бе тържествена дума за него. Притежаваше изначалната тържественост на понятия като святост, любов, грях. Той си представи кръглите, с цвят на теракота устни на Мириам да произнасят: „Защо да се съсипвам по тебе?“, представи си очите на Ан, когато отмяташе коси назад и вдигаше поглед към него пред дома си, на моравата, където садеше минзухари. Представи си как Мириам се извръща от високия тесен прозорец в стаята в Чикаго, тиква луничавата си щитообразна физиономия право пред лицето му, както правеше всеки път, преди да изрече някаква лъжа, представи си длъгнестата глава на тъмнокосия Стив и безочливата му усмивка. Искаше му се да протегне ръце и да прогони нахлуващите спомени. Стаята в Чикаго, където се бе случило всичко това… Усещаше миризмите в стаята, парфюма на Мириам, топлината от боядисаните радиатори. Но не помръдна за първи път от много време не изтика грубо образа и, превръщайки го в размазано розово петно. Как ще му подействува нейният образ сега, ако допуснеше отново да го обсеби? Ще увеличи ли съпротивителните му сили, или ще ги подкопае?
— Питам те сериозно — гласът на Бруно идеше отдалеч, — какво се случи? Нали нямаш нищо против да ми разправиш? Интересува ме.
Случи се Стив. Гай вдигна чаша. Представи си онзи следобед в Чикаго. Стив в рамката на вратата — образът сега беше в бяло и черно като на снимка. Следобедът, когато ги бе изненадал в апартамента, не приличаше на никой друг следобед — с особен цвят, вкус и звук, със собствен свят — подобно на ужасяващо миниатюрно художествено изделие. Или събитие от историята, застинало във времето. А може би бе тъкмо обратното — може би то непрекъснато го съпровождаше? Ето и този път бе ясно и осезаемо както винаги. Ала най-лошото бе, че отвътре нещо го подтикваше да разкаже всичко на Бруно — непознатия във влака, който щеше да го изслуша, да прояви съчувствие и да забрави. Мисълта да разкаже на Бруно му подействува успокоително. Та нали Бруно съвсем не бе обикновен пътник във влака. Жесток и покварен, той бе в състояние да оцени по достойнство история като тази — историята на първата му любов. Освен това Стив бе само изненадващ завършек, от който всичко случило се дотогава заставаше на мястото си. Стив не бе първият, с когото Мириам му изневеряваше. Само че през онзи наметен следобед тогавашната му двадесет и шест годишна гордост просто бе смазана пред очите му. Хиляди пъти си бе преповтарял историята — класическа история, изпълнена с драматизъм независимо от глупашкото му поведение. Глупашкото му поведение само я бе направило забавна.
— Очаквах прекалено много от нея — нехайно вметна Гай, — без да имам правото да го искам. Тя е от хората, които обичат да им се обръща внимание. Навярно ще флиртува през целия си живот без разлика с кого.
— Е, да, вечната гимназистка. — Бруно махна с ръка. — Не е в състояние поне веднъж да се престори, че е свързана само с един.
Гай го погледна. В началото Мириам му бе вярна, това бе сигурно.
Обзет от срам, че почти се бе разприказвал пред Бруно, той внезапно се отказа от намерението си. Впрочем на Бруно в момента наистина му бе все едно дали Гай ще му разкаже историята си. Седеше отпуснат и чертаеше с кибритена клечка по соса в чинията си. Погледната в профил, изтеглената надолу половинка от устата му беше хлътнала между носа и брадичката като устата на старец. Каквато и история да му предложат, сякаш казваше тази уста, тя не заслужава дори презрението му.
— Такива жени привличат мъжете — промърмори Бруно, — налитат им като мухи на смет.
2
Думите на Бруно го разтърсиха и го откъснаха от мислите му.
— Вероятно и ти си имал ядове с жени — отбеляза Гай. Макар че бе трудно да си го представи.
— Аа, баща ми си имаше една такава. И тя червенокоса, казваше се Карлота. — Бруно вдигна очи — омразата към баща му проби неговата отпуснатост като шип. — Чудесно, кво ще кажеш? Такива жени виреят покрай мъже като баща ми.
Карлота. Вече му стана ясно защо Бруно ненавиждаше Мириам. Това обясняваше цялата му личност, омразата към баща му, късния му пубертет.