Евтината му ъглова стаичка в задната част беше натъпкана с боядисани в розово и кафяво мебели, с легло като спаднал кейк и с баня в дъното на коридора. Някъде долу, във вътрешния двор, непрекъснато капеше, а от време на време шумът от шуртяща вода в тоалетните нахлуваше като порой.
След като се прибра от „Риц“, Гай постави ръчния си часовник, подарък от Ан, върху розовата масичка до леглото, а портфейла и ключовете — върху издрасканото кафяво бюро, както би направил вкъщи. Много му беше приятно да си легне с мексиканския вестник и с една книга за английската архитектура, на която бе попаднал следобеда в книжарница „Аламеда“. След повторен опит да се потопи в испанския той облегна глава на възглавницата и впери поглед в отвратителната стая, заслушан в отсечените, подобни на мише трополене звуци от човешка шетня, които проникваха отвсякъде. Въпросът бе какво му харесваше тук. Да поживее живот грозен, неудобен и унизителен, та да събере нови сили за борба в работата си? Или пък така си мислеше, че се скрива от Мириам? Тук би било по-трудно да го открие, отколкото в „Риц“.
Сутринта му позвъни Ан, за да му съобщи, че е получена телеграма за него.
— Случайно чух, като те търсеха по име. Още малко да се откажат.
— Би ли ми я прочела, Ан?
Ан зачете:
— „Мириам претърпя спонтанен аборт вчера. Разстроена е и иска да те види. Можеш ли да дойдеш? Мама“ — О, Гай!
Призля му — от съобщението, от всичко.
— Нарочно го е направила — промърмори той.
— Не знаеш, Гай.
— Знам.
— Не смяташ ли, че би било по-добре, ако отидеш?
Гай стисна по-здраво телефонната слушалка.
— Във всеки случай ще се захвана с „Палмира“ — заяви той. — На коя дата е изпратена телеграмата?
— На девети. Вторник в четири следобед.
Той изпрати телеграма до мистър Брилхарт — молеше го да му възложат отново поръчката, ако е възможно. Щяха да се съгласят без съмнение, ала ще решат, че се държи като същинско магаре, мина му през ума. И всичко заради Мириам. Написа й следното:
Това, разбира се, променя плановете и на двама ни. Независимо от твоите намерения аз вече смятам да приключа с развода. След няколко дни ще бъда в Тексас. Вярвам, че ще се оправиш дотогава, но ако не си се оправила, ще направя сам необходимото.
Още веднъж ти пожелавам бързо да се възстановиш.
Гай
P.S. До неделя ще бъда на същия адрес.
Прати го с въздушна поща експрес.
След това позвъни на Ан. Искаше да я заведе в най-добрия ресторант в града тази вечер. Искаше да започнат с целия набор от най-екзотични коктейли в бара на „Риц“.
— Наистина ли си щастлив? — попита развеселено Ан, сякаш не можеше напълно да му повярва.
— Щастлив и… особен. Muy extranjero1.
— Защо?
— Защото не смятах, че е предопределено. Не смятах, че ми е писано да се случи. Имам предвид „Палмира“.
— А аз да.
— Така ли?
— Защо ти се ядосах толкова вчера, как мислиш?
Не очакваше Мириам да му отговори, ала в петък сутринта, когато бяха в Кочимилко с Ан, нещо го накара да се обади в хотела си да провери дали не е пристигнало известие за него. Имаше телеграма. Каза, че ще я прибере след няколко минути, но щом се върнаха в Мексико Сити, не можа да се стърпи и наново телефонира от една закусвалня в Сокало. Служителят от „Монтекарло“ му я прочете: „Първо трябва да говоря с теб. Моля те, ела бързо. С обич Мириам.“
— Ще вдигне малко врява — заяви Гай, след като повтори току-що чутото пред Ан. — Убеден съм, че оня, другият, не иска да се ожени за нея. Та той е женен.
— О, така ли?
Както си вървяха, обърна глава към нея с намерението някак да й благодари за търпението, проявено към него, към Мириам, към цялата история. Но после се усмихна, каза само:
— Хайде стига с това. — И ускори крачка.
— Веднага ли искаш да заминеш?
— Определено не! Може би в понеделник или вторник. Искам да прекарам тези няколко дни с теб. Има още една седмица, докато замина за Флорида. Ако се придържат към първоначалните планове, разбира се.
— Мириам ще тръгне ли подир теб сега, как мислиш?
— По това време идната седмица — заяви Гай — няма да имам никакви задължения към нея.
10
Седнала пред тоалетката си в хотел „Ла Фонда“ в Санта Фе, Елси Бруно изтриваше с памуче нощния крем за суха кожа от лицето си. Сегиз-тогиз се навеждаше към огледалото и големите й сини очи разсеяно оглеждаха плетеницата от бръчици под клепачите и около устата. Макар че брадичката й не беше добре изразена, долната част на лицето й бе издадена напред, което подчертаваше чувствените й устни — макар че чертите бяха същите, нейното лице изобщо не напомняше лицето на Бруно. Каза си, че Санта Фе е единственото място, където можеше да забележи бръчките около устата, когато изучаваше лицето си пред огледалото.