Чу мъжки глас, после смях — сигурен бе, че идеше от стаята, в която светеше, на горния етаж на номер 1235, а после се обади глас на засмяно момиче: „Престани!… Чуваш ли? Чуууваш ли?“ Мириам навярно. Звучеше глезено и провлачено, но се чувствуваше и някаква сила, като от метална струна.
Светлината трепна и угасна, ала погледът му не се отместваше от тъмния прозорец. В този момент запалиха лампата на верандата и двама мъже и една девойка — Мириам — се показаха. Бруно затаи дъх и стъпи здраво на земята. Ясно се виждаше червеникавата и коса. И по-едрият от мъжете беше червенокос — брат й навярно. Очите му забелязаха едновременно десетки подробности — ниската й набита фигура, обувките без токчета, непринудеността, с която се врътна и вдигна очи към един от мъжете.
— Смяташ ли, че трябва да й се обадим, Дик? — попита тя с тъничкия си гласец. — Доста късничко е.
На предния прозорец се повдигна крайчецът на пердето.
— Не закъснявай много-много, мила.
— Добре, мамо.
Запътиха се към колата до тротоара. Никакви изгледи за такси в тоя скапан град! Затича се. От месеци не беше тичал, но се чувствуваше в спортна форма.
— Такси! — Дори не го беше забелязал, но после го видя и се втурна към него.
Накара шофьора да обърне и да влезе в Магнолия Стрийт, в посоката на паркирания шевролет. Шевролета го нямаше. Цареше пълен мрак. После в далечината под дърветата забеляза мигащото червено ма задните светлини.
— Карай!
Светна червен светофар и светлините пред тях се заковаха на място, таксито се поприближи и Бруно с облекчение се облегна на седалката, като разпозна шевролета.
— Къде искате да отидете? — попита шофьорът.
— Карай! — А после, когато шевролетът зави по един голям булевард: — Завий надясно!
Седеше изправен на ръба на седалката. Изви глава към тротоара, зърна табелката „Булевард Крокет“ и се усмихна. Беше чувал за булевард Крокет — най-широката и най-дълга улица в Меткалф.
— На кой адрес искате да отидете? — попита шофьорът. — Може да познавам хората.
— Минутка, минутка само — отвърна Бруно и несъзнателно, преструвайки се, захвана да рови из хартиите, които измъкна от вътрешния си джоб. Намери листчето за Мириам. Изведнъж се захили — силно развеселен и спокоен. Сега вече се правеше на пришълец от друг град, на глупака, който дори не помни къде е забутал адреса на хората, при които иска да отиде. Наведе глава, та шофьорът да не забележи, че се смее, и машинално посегна за бутилката.
— Искате ли да светна?
— Не, не, благодаря.
Жадно отпи. В този момент шевролетът свърна по булеварда и Бруно нареди на шофьора да кара нататък.
— Закъде?
— Карай и без много-много приказки! — изкряска Бруно. От напрежение гласът му бе изтънял до фалцет.
Шофьорът поклати глава и цъкна с език. Бруно беснееше, ала шевролетът бе пред очите им. Сякаш никога нямаше да спрат, а и този булевард Крокет май пресичаше целия Тексас. На два пъти колата се загуби и отново се появи пред погледа му. Минаха покрай пазари и открити кина, после и от двете страни се спусна завесата на мрака. Взе да го обхваща безпокойство. Не би могъл да ги следва извън града или по някой селски път. В този момент над пътното платно се появи голяма светлинна арка. ДОБРЕ ДОШЛИ В ЦАРСТВОТО НА ЗАБАВЛЕНИЯТА ПРИ ЕЗЕРОТО МЕТКАЛФ, прочете Бруно. Шевролетът мина отдолу и се насочи към паркинга. Гората бе осеяна със светлини, чуваше се панаирджийска музика. Увеселителен парк! Бруно бе във възторг.
— Четири долара — кисело произнесе шофьорът и Бруно му подаде петачка през предния прозорец. Изчака Мириам с двамата мъже и другата девойка, която бяха взели, да минат през въртящата се преграда на входа и тръгна подире им. Широко отвори очи, за да огледа хубавичко Мириам на светло. Приличаше на закръглена гимназистка и хващаше око, ала определено бе второ качество. Късите червени чорапки и червените сандали го вбесиха. Как бе могъл Гай да бе ожени за такова нещо? В този миг краката му се вдървиха и той се закова на място: тя не беше бременна! Присви очи в пълно недоумение. Защо не беше забелязал още в началото? Може би бе още рано, за да й проличи. Впи зъби в долната си устна. При нейната пълнота кръстът й изглеждаше дори по-прибран, отколкото трябваше. Може би беше сестра на Мириам. Или пък е направила аборт. Или е пометнала. Госпожица Метна! Приятно ми е. Метни го, сестрице! Под опънатата сива пола личаха тлъстите й къси бедра. Продължи подире им, като намагнетизиран ги следваше на определено разстояние. Дали Гай го беше заблудил за бременността й? Ала Гай не би постъпил така. Душата му се раздираше от противоречия. Вирна глава и впи очи в Мириам. В този миг нещо в ума му щракна още преди да осъзнае, че търси именно това: ако с детето се бе случило нещо, той имаше още по-сериозни основания да я премахне, тъй като Гай не би могъл да получи развод. Ако, да кажем, е направила аборт, тя би могла да се разхожда в момента.