Бе застанала пред една странична шатра, където циганка пускаше разни неща в голям кръгъл съд. Другата девойка се разсмя, плътно притискайки се към червенокосия.
— Мириам!
Бруно подскочи, едва се удържа на краката си.
— Ооо, идвам! — Мириам се запъти към павилиона с кремовете.
Всички си купиха замразен крем. Бруно зачака с отегчена усмивка, поглеждайки към светлинната арка на виенското колело и клатушкащите се в тъмното небе кабинки с човечета. В далечината между дърветата зърна мигащи светлинки върху водата. Парка си го биваше. Прииска му се да се повози на виенското колело. Чувствуваше се чудесно. Не бързаше, не се вълнуваше. От въртележката се чуваше „Кейси ще танцува валс с червенокосата“. Ухили се и хвърли поглед към червената коса на Мириам — очите им се срещнаха, ала той бе убеден, че погледът й го отмина, без да се задържи върху него, макар че повече не биваше да си позволява такава волност. Изкиска се от внезапно обзелото го безпокойство. Според него Мириам изобщо не беше хубавица и това също го развесели. Можеше да си представи защо Гай я ненавиждаше. И той я ненавиждаше от цялото си сърце. Вероятно лъжеше Гай, че е бременна. И със своята безкрайна честност Гай й вярваше. Мръсница!
Изчака ги да се отдалечат, пусна лястовичката, която въртеше в ръце, в будката за балони, после се извърна и купи една яркожълта птичка. Почувствува се дете като едно време; размахваше рязко пръчицата с птичката и опашката и запищяваше пииии!
Мина момченце с родителите си и протегна ръчичка — Бруно понечи да му я даде, ала се отказа.
Мириам и приятелите й влязоха в обширно осветено пространство, където бе виенското колело и разни други увеселителни площадки. Влакчето над главите им трещеше като автомат та-та-та-тат. Нещо издрънча, чу се рев — някой така бе запратил тежкия чук, че червената стрелка на силомера бе отскочила до края. Не би имал нищо против да убие Мириам с чук. Впи изпитателен поглед в Мириам и останалите, за да провери дали някой не го е забелязал, но беше сигурен, че не са. Ако не приключи с работата тази вечер, не бива да допусне някой от тях да го забележи. Кой знае защо обаче, беше уверен, че ще приключи тази вечер. Нещо щеше да се случи, за да го улесни. Това бе неговата нощ. По-хладният нощен въздух го обгърна отвсякъде. Стана му весело и няколко пъти завъртя птицата в широк кръг около себе си. Тексас му харесваше — щатът на Гай! Всички изглеждаха щастливи и пълни с енергия. Остави тълпата да погълне дружинката на Мириам, а сам надигна бутилката. После се втурна подире им.
Наблюдаваха виенското колело и той потръпна в очакване да се качат. Тук, в Тексас, наистина действуваха с размах, реши той, оглеждайки колелото с възхищение. Досега не бе виждал такова голямо колело. В центъра му имаше петолъчка от сини светлинки.
— Ралф, кво ще кажеш? — изквича Мириам, набутвайки с длан остатъка от фунийката с крем в устата си.
— Аа, не струва. Кво ще кажете за въртележката?
Поеха нататък. Въртележката приличаше на осветен град в тъмния лес, гора от никелирани пръти с накачулени зебри, коне, жирафи, бикове и камили, които се стрелваха ту нагоре, ту надолу — с изпънати напред шии, застинали в скок или в галоп, сякаш нетърпеливо чакаха някой да ги яхне. Бруно спря като омагьосан, безсилен да откъсне поглед дори за да наблюдава Мириам. Ритмичната музика разпалваше кръвта му. Сякаш всеки миг щеше наново да изпита някогашната приятна тръпка от детството, която кухият звук на хармониума, пронизителният шум на латерната и трясъкът на барабаните и цимбалите щедро обещаваха.
Хората се заоглеждаха на какво да се качат. А Мириам и компанията й отново дъвчеха. Мириам бъркаше в кесийка с пуканки, която Дик държеше. Прасета! И Бруно огладня. Купи си кренвирш, огледа се и ги видя да се качват на въртележката. Затършува за монети и хукна. Качи се на коня, който му харесваше — царствено син, с вирната глава и отворена уста. И ето ти късмет — Мириам и компанията й идваха право към него, провирайки се между прътите. Мириам и Дик яхнаха жирафа и коня точно отпред. Тази вечер наистина му вървеше! Тази вечер би трябвало да играе комар!