Баща му продължаваше да мълчи с мрачен израз дори когато седнаха да пият кафе.
— Съжалявам, че те разкарах чак дотук, татко — каза Грег.
— Няма нищо. Да не забравиш, че трябва да се обадиш в полицията най-късно в шест часа. Искат да знаят къде си.
Грег кимна.
— Добре, татко.
Телефонът иззвъня и сякаш нещо експлодира в ушите на Грег. Нямаше представа кой може да бъде, кой щеше да бъде и когато вдигна слушалката, усети как го избива нервна пот.
— Ало?
— Здравей, Грег — каза твърдият глас на Алекс. — Току-що ми се обиди хазяйката ти. Каза ми, че си се върнал.
— Да… аз…
— А аз се обадих на полицията в Ритърсвил. Не бях сигурен, че знаят. Защото хазяйката ти не знаеше нищо. — Гласът му беше безизразен и студен, както винаги когато беше ядосан. — Казаха ми, че са те пипнали в Лангли.
— Да. Имах… как да ти кажа… доста време бях в амнезия.
— А, така ли? Доколкото разбрах от полицията, доста си загазил.
— Слушай, Алекс…
— И аз подочух нещичко, може би не всичко. Радвам се, че си жив, но ако знаех, че през всичкото това време си се забавлявал в Ню Йорк…
— Как така „забавлявал“?
— Ами от полицията ми казаха за онази жена. А през това време аз си мисля, че или не си жив, или може би сърцето ти се къса от мъка по Джени. И след това разбирам…
— Алекс, ако ми дадеш възможност да си поговорим очи в очи…
— Мислех, че може би си умрял, но бях сигурен в едно — че държиш на Джени. А и за бога, всичките тия куршуми…
— Ти какво, морал ли ми четеш? Ти самият да не би да си бил светец на двадесет и осем години?
— Грег, ако това е шефът ти… — Баща му беше станал и се мръщеше неодобрително.
— Желая ти успех, Грег, но се обаждам да ти кажа, че вече не работиш при мен — да не би да си си въобразявал нещо друго.
— За бога, Алекс!
— Не мога да позволя името ми да се забърка в такъв скандал. Мислиш ли, че хората в района, които ме познават и познават и теб… Нямам желание дори и да разговарям.
Грег си го представи как говори от телефона на стената в кухнята, а през това време жена му седи на масата с цигара и чаша кафе и кима одобрително.
— Добре, Алекс, няма да споря. Но имаш ли нещо против да си поговорим?
— Мисля, че имам. Няма смисъл. Ти ме разочарова, Грег, с много неща. Мислех те за човек, на когото мога да разчитам. А ти заряза двете най-големи поръчки на сезона, ако си ги спомняш — плажното масло и… Може би трябваше да те чакам да ми се обадиш, за да наема човек за тях, така ли?
— Добре, Алекс. Виждам, че моментът не е подходящ за разговори.
— Прав си. Дочуване, Грег. — Затвори.
Грег остави телефона и се обърна към баща си. Баща му продължаваше да гледа намръщено и в лицето му имаше повече укор, отколкото съчувствие — беше съвсем явно.
— Е, добре, уволни ме — каза Грег. — Мога да си намеря и друга работа.
Сетне и двамата млъкнаха. Мълчанието на баща му го ядоса. Сякаш онова, което се въртеше в главата му, беше прекалено срамно, за да бъде изречено на глас. Грег погледна часовника си и видя, че е само осем без десет. Денят щеше да бъде безкраен, освен ако не проспи част от него. Яд го беше, че баща му не си тръгва.
В осем телефонът отново иззвъня. Този път беше Ники и Грег беше толкова изненадан, че за момент дъхът му секна.
— Идвам, за да се видим — каза Ники. Тонът й не беше сърдит, не беше и дружелюбен, а просто рязък.
— Разбира се, Ники. Откъде се обаждаш?
— Хъмбърт Корнърс. От уличен автомат. Как да стигна до вас?
Грег й обясни със заекване и видя как баща му се надигна и го погледна разтревожено.
— Откъде разбра, че съм тук? — попита Грег.
— Обадих се в полицията. Съвсем просто — отговори Ники и нещо в гласа й подсказваше, че е изпила няколко чашки. — Ще се видим след малко. — Затвори.
— Кой ще идва? — попита баща му.
— Ники Юрген — отговори Грег. — Тази, за която ти говорих — бившата жена на Форестър. В Хъмбърт Корнърс е.
— Ще си вървя — каза баща му и се пресегна за сакото си, което лежеше на облегалото на стола.
— Е, хайде сега! Тя е много симпатична. Искам да те запозная с нея. Много неща ще ти станат ясни, ако…
— Не, Грег.
— Имам нужда от теб, татко. Наистина. Ще е по-добре, ако останеш.
— Майка ти също има нужда от мен.
Грег се отказа да го увещава — нямаше смисъл. А и може би така беше по-добре, помисли си той. Не се знаеше на Ники какво може да й дойде наум. Баща му отново му напомни, че трябва да се обади в полицията. Грег го помоли да целуне майка му от него, след това баща му изчезна надолу по стълбите и моторът на колата му забръмча. Не беше изминала и една минута, когато по алеята профуча кола и спря със скърцане върху чакъла. Сигурно са се разминали с баща му на улицата. Грег надзърна през прозореца и видя как Ники слезе от черната си спортна кола и затръшна вратата й. Погледна нагоре, видя го и тръгна към вратата без поздрав или усмивка. Грег изтича по стълбите, за да й отвори.