— Здравей — каза тя. — Надявам се, че си сам.
— Разбира се, Ники. Качвай се.
Тя тръгна напред и когато Грег влезе в стаята, се обърна с лице към него.
— Хубава каша си забъркал, няма що!
— Слушай, Ники, ако си поговорим и се разберем какво да кажем на полицията…
Ники се изсмя.
— Защото онова, което вече си им казал, е много малко, така ли? Още ли имаш за разправяне? Замислял ли си се как гледа мъжът ми на всичко това? Откъде-накъде ще разправяш на всеки глупак, когото срещнеш, че съм те издържала в Ню Йорк? Така ли ми се отблагодаряваш?
Грег погледна към прозорците, после отиде и бутна надолу стъклото на отворения. Ники говореше високо и в неспирен поток. Той не можеше да каже нищо. Беше очаквал, че тя ще се ядоса и разсърди, но не беше очаквал това, което виждаше пред себе си — Ники бе като вулкан и Грег разбра, че никога няма да може да я омилостиви, никога няма да я спечели отново на своя страна.
— Ти си най-долното копеле…
Прекъсна я. Тя само повиши тон и когато Грег отново се опита да я прекъсне, избълва с писклив глас нечленоразделен поток от безсмислени срички — сякаш наистина се беше побъркала — само и само да го заглуши. Говори за неговата неблагодарност, глупост, низост и пълно неуважение към нея. Грег започна да трепери — от яд и страх. Ники щеше да направи положението му още по-тежко. Вече била казала доста неща на полицията и съвсем не била свършила.
— Не ти ли е минавало през ум, че мъжът ми може да поиска развод? — изкрещя във фортисимо тя, довеждайки яростта си до връхната й точка. — Не ти ли е минавало през ум, че той смята да направи именно това? — Докато говореше, свиваше и разпускаше юмруци, разперваше встрани ръце като обезумяла и отново ги слагаше свити на хълбоците си. Беше с черните панталони, с които дойде в хотел „Съсекс Армс“ — втория и последен път, когато спа с него. Спомни си как му се усмихваше, колко самоуверен бе гласът й тогава. Сега очите й бяха кръвясали, червилото й се бе изтрило освен по крайчеца на устните.
Най-сетне Грег изкрещя през словесния й поток:
— Какво толкова ужасно съм направил, да го вземат дяволите?
— Ти си такъв мръсник, че не можеш и да се досетиш! Опропасти ми живота, нищожество с нищожество! И аз ще се постарая да опропастя твоя, помни ми думите. — Тя запали и щракна запалката. — Знам как да си връщам, не мисли, че не знам. Нищожество — каза тя с нисък глас и докато събираше сили, започна да се поклаща неспокойно. След това вулканът изригна отново. — Само да беше чул как се карахме с Ралф цяла нощ! Той иска развод, иска да заведе дело срещу мен, ясно ли ти е? И тогава какво ще стане с мен? Ще ме пишат и във вестниците, защото Ралф го иска. Няма да им плати, за да не пишат. Знаеш ли колко пари има той?
— Добре, добре — изкрещя Грег. — Какво, по дяволиите, искаш от мен?
— Първо ще отидеш в полицията и ще си вземеш думите назад — всичко онова, което си казал за мен. Взимай си проклетото палто или сако и да тръгваме — каза тя, врътна се леко встрани и направи няколко крачки.
Грег я гледаше как хвърля сърдити погледи към вещите в стаята.
— Виж, Ники, не мога…
— Не ми казвай какво можеш и какво не можеш! Хайде да тръгваме. Отиваме в Ритърсвил — ти го знаеш къде се намира.
— Ники, вече изгубих работата си. Какво искаш още?
— Работата ти? Скапаната ти работа? Ако мислиш, че само това ще изгубиш! Хайде! — Тя тръгна към вратата.
Грег стоеше като закован и дишаше тежко. Тя отвори вратата и се обърна към него, с ръка на бравата.
— Няма да дойда — каза бързо той.
— О, така значи! — кимна подигравателно тя. — Нямало да дойде. Добре, стой си тук. Аз ще говоря вместо теб. — Обърна се към вратата.
— И ти няма да отидеш! — каза Грег, сграбчи едната й ръка и я изви.
Тя политна назад към мивката в кухненския бокс и за момент го погледна с широко отворени и уплашени очи, но веднага след това се втурна напред към вратата.
Грег се пресегна, хвана я с едната ръка през гърдите и я заклещи с гръб към него. Тя започна да маха с юмруци, но това не продължи дълго. Грег хвана едната й китка и я стисна толкова силно, че тя се укроти.
— Добре — каза задъхана тя. — Добре, тогава ще го напишеш. Ще седнеш и ще го напишеш. — Освободи китката си. — Дай един лист.
Той извади покорно тетрадка, намери химикалка сред дузината моливи, които държеше в чаша на кухненската етажерка.