— Какво да напиша? — Грег седна на леглото и придърпа масичката за бридж пред себе си.
— Напиши, че не е вярно, че си спал с мен в Ню Йорк. Напиши и че съм ти дала пари, за да можеш да се върнеш в Пенсилвания.
— Коя дата сме днес?
— Тридесет и първи май.
Грег написа датата и продължи:
„Не е вярно, че…“
Спря.
— Ръката ми трепери. Трябва да почакам — промърмори той. — Божичко, защо няма нищо за пиене тук?
— Имам нещичко в колата. Ако смяташ, че ще ти помогне… — Ники излезе.
Клаксонът изсвири пронизително и Грег чу как Ники изруга: „По дяволите!“ После бутилката се удари в метал и издрънча. След това мисис Ван Влийт каза нещо с тънкия си жаловит глас.
— Добре, ще му кажа — отговори Ники. Грег отиде до прозореца.
Мисис Ван стоеше на задната веранда, от вътрешната страна на мрежестата врата.
Ники се качи с бутилка „Уайт Хорс“.
— Хазяйката ти иска да говори с теб.
Грег приглади косата си с длани и слезе долу. Мисис Ван тъкмо се прибираше вътре, но когато го чу да идва, се обърна.
— Искали сте да говорите с мен, мисис Ван.
— Да, Грег. — Тя се изкашля. Говореше с него през мрежестата врата. — Исках да ти кажа, Грег, че бих предпочела… че ще бъде по-добре да си намериш друга квартира, като изтече месецът.
— Добре, мисис Ван, разбирам.
Грег си плащаше наема на петнадесето число всеки месец, но този път бе прескочил с две седмици. Значи имаше още две седмици, през които да си намери друга квартира.
— Съжалявам, Грег, но смятам, че така е редно — каза тя меко, но устата й застина в твърд израз. Погледна колата на Ники, след това прозорците на апартамента му, с вдигната възмутено нагоре брадичка.
— Веднага ще ви платя наема, мисис Ван, и ще се постарая да се изнеса преди петнадесети — каза Грег, като смяташе, че се държи много възпитано и повече от справедливо. Но мисис Ван отвърна със студен тон:
— Много добре. — И се прибра.
Грег изтича нагоре по стълбите.
— Божичко! — каза той. — Хазяйката ми иска да се махам.
— Изненадан ли си? — Ники седеше в креслото с чаша уиски в ръка.
Грег взе бутилката от плота и си сипа солидно количество. Отпи няколко глътки, преди да се обърне с лице към нея. След това се върна при листа върху масичката. Знаеше какво трябва да напише, но самото писане му отне доста време. Изписа и двете страни на листа и се подписа с трите си имена — Грегори Парчър Уинкуп. Ники стана на дпа пъти, за да долее уиски в чашите, и сега си тананикаше — изглежда настроението й се беше оправило.
— Готово ли е? Прочети ми го — каза тя.
Грег го прочете и когато свърши, Ники каза:
— Не звучи много гладко, но е в твой стил. Чудесно е.
Грег си сипа още една чаша, взе една бучка лед от формичката, която Ники бе оставила на плота, и я пусна вътре. Чувствуваше се по-добре. Още една-две чаши, и всичко това нямаше да го тормози толкова.
— И какво прави мистър Форестър днес? — попита Ники.
— Откъде да знам? — Грег седна на леглото и се облегна на възглавницата-. — Сигурно празнува залавянето ми.
От устата на Ники се чу нещо средно между смях и сумтене.
— Докторът — онзи от Ритърсвил, може да умре — каза Грег. — Лоша работа.
— Ммм… Приятел на Боби ли е?
— Изглежда.
— На Боби все това му се случва.
— Какво?
Все някой умира. Едно време само за това говореше, докато не му казах да отиде на психиатър и да млъкне. Как някой умира. За смъртта.
Грег се надигна.
— А защо трябва ние да говорим за това? Форестър не е умрял. Нищо му няма.
— Хич не бери грижа за него. — Ники се беше отпуснала в голямото кресло, изглеждаше сънена. Устните й леко се усмихваха.
— Ако този доктор умре, казаха, че ще ме обвинят в убийство.
— Убийство? — Очите на Ники се поотвориха. — Няма ли да бъде непредумишлено убийство?
— Не. Убийство. — Грег допи уискито си и се загледа в празната чаша. Усмихвайки се вяло и уплашено, той стана и взе бутилката. Когато се обърна, погледът на Ники беше насочен към него.
— Убийство — повтори той.
— Добре де, чух.
Грег погледна изписания лист и се замисли дали би могъл да не го покаже на полицията. Дали Ники ще му има доверие да го занесе сам? Съмняваше се. А и щеше ли да има някаква полза от това при положение, че и бездруго ще го обвинят в убийство?
— След малко ще те закарам до полицията, за да им го занесеш — каза Ники и кимна с глава към масичката за бридж. — Не трябва ли и бездруго да се явиш там?
— Не, само да им се обадя по телефона.
— Нищо, ще отидем. Заедно. Но преди това да се обадим на мистър Форестър и да го видим как е. — Ники се изправи с малко несигурни движения, но лицето й беше весело и усмихнато.